Анализи и коментари Предимствата на публично-частното партньорство

Предимствата на публично-частното партньорство

Понеделник, 22 март 2010 г., 09:39
Размер на буквите

Световна тенденция през последните няколко години е привличането на частния сектор в дейности, които традиционно се осъществяват от публичния сектор. Тясното сътрудничество на държавни и общински структури с частни компании е реална възможност за развитие на публични сфери заради ограничените възможности на държавния и общинските бюджети за изпълнение на по-мащабни проекти.

Като резултат се очаква повишаване на качеството на услугите, намаляване на разходите, създаване на работни места и икономически растеж в съответния сектор. На европейско ниво се срещат различни интерпретации на феномена публично-частно партньорство (ПЧП) и недостатъчна регламентация на възможните му проявления, което обяснява и липсата на по-детайлна уредба на ПЧП и в българското законодателство.

Единственото определение на ПЧП се съдържа в Зелената книга на ЕК от 2004 г. за публично-частните партньорства и правото на ЕО за обществените договори и концесиите, според което основните му ключови елементи са:

•    Относително дългосрочното сътрудничество между публичния и частния партньор

•    Осигуряване на финансиране на проекта предимно от частния партньор, без да се изключва участието и на публичния партньор

•    Разпределение на отговорностите и рисковете между публичния и частния партньор.

Опитът на европейските страни сочи, че ПЧП проектите са ефективно решение за реализацията на публични проекти за подобряване и модернизиране на различни публични сектори в дългосрочен план. В световен мащаб ПЧП се разглежда като приложимо най-вече в инфраструктурата, енергетиката, третирането на отпадъци и водния сектор. Широко разпространена е теорията, че ПЧП проектите следва да постигат по-добра стойност на вложените публични средства спрямо традиционните обществени поръчки, т.нар. принцип value for money (стойност срещу пари).

Форми на ПЧП

Не съществува изрично и изчерпателно разделение на възможните видове ПЧП в европейското и националното ни законодателство, поради което в различните държави в ЕС се прилагат разнообразни форми на ПЧП. Най-общо Зелената книга обособява различните проявления на ПЧП в две основни групи:

•    ПЧП под формата на договорни отношения между публичния и частния партньор

•    ПЧП под формата на смесено дружество между публичния и частния партньор.

Уредба в Европейската общност

Уредбата на ПЧП в ЕО се съдържа в няколко европейски директиви, Зелената книга и съобщения на ЕК за начините на прилагане на ПЧП. Правилата за провеждането на обществените поръчки и за концесии за строителство са в Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г. От обсега й са изключени концесиите за услуги; за строителство за дейностите, свързани с природен газ, топлинна и електроенергия, питейна вода, транспортни услуги, пощенски услуги, търсене, проучване и добив на нефт, газ, въглища и др. твърди горива, както и експлоатация на летища и пристанища.
Поръчките във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги са уредени в Директива 2004/17/ЕО от 31 март 2004 г.
При производството по обжалване на процедури по обществените поръчки и концесиите за строителство, както и при поръчки за дейности във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор приложение намират съответно директивите на Съвета 89/665/ЕИО от 21 декември 1989 г. и 92/13/ЕИО от 25 февруари 1992 г.
Зелената книга за първи път стартира дискусии за приложението на правото на Общността за обществените поръчки и концесиите по отношение на ПЧП. Според нея вторичното европейско законодателство за обществените поръчки и концесиите засяга предимно фазата на възлагане, а не урежда по достъпен и разбираем начин фазата, следваща избора на частния партньор. За да обобщи изводите от консултациите със заинтересуваните страни във връзка със Зелената книга и да очертае областите, в които има необходимост от нова законодателна инициатива, ЕК публикува на 15.11.2005 г. съобщение за ПЧП и правото на ЕО за обществените поръчки и концесиите. Според ЕК такива области са възлагането на концесии за строителство и услуги и учредяването на смесени дружества, притежавани от публичния и частния партньор – т. нар. институционализирани ПЧП (ИПЧП). Най-новото тълкувателно съобщение на ЕК за приложението на правото на ЕО за обществени поръчки и концесии към ИПЧП е публикувано на 12 април 2008 г. То отразява разбирането на ЕК за ИПЧП в светлината на договора за създаване на ЕО, директивите за обществените поръчки и практиката на Съда на ЕО. Според него най-често използваните в практиката форми на ИПЧП са:

•    Учредяване на ново дружество, чийто капитал се притежава съвместно от публичния и частния партньор

•    Участие на частния партньор в съществуващо публично предприятие, на което е възложена обществена поръчка или концесия в миналото.

За избягване на две тръжни процедури - една при избор на частен партньор и една при възлагане на концесия, ЕК счита, че тръжната процедура при създаване на ИПЧП следва да се приложи само при избора на частния партньор. ЕК в тълкувателното съобщение взема становище и за процедурите за възлагане на обществена поръчка или концесия за строителство, попадащи в обхвата на Директива 2004/18/ЕО. Според ЕК откритата и ограничената процедура не са достатъчно гъвкави, тъй като не предоставят възможност за договаряне между публичния и частния партньор и поради това най-подходящата процедура е състезателният диалог.
Тълкувателното съобщение засяга и друга тема, свързана със спазване на принципа на прозрачност и равно третиране на участниците в процедурите. В тази връзка се приема, че всички дружествени договори/устави/акционерни споразумения на ИПЧП следва да бъдат предварително оповестени чрез обявлението. Изключение е възможно, ако за целите на ИПЧП се приложи състезателен диалог, при който дружествените споразумения могат да бъдат съгласувани между частния и публичния партньор.

Уредба на ПЧП в държавите членки и в България

Както вече беше споменато, уредбата на ПЧП в ЕО не е достатъчно конкретна и изчерпателна. Дори ЕК в своето тълкувателно съобщение от 12 април 2008 г. изразява опасение, че липсата на правна сигурност във връзка с приложението на ИПЧП би могла да се отрази негативно на успеха на такива проекти. Все пак се приема, че липсата на по-детайлна уредба се дължи на невъзможността да се приложи единен модел за отделните членки поради спецификата на националното им законодателство. Някои страни са приели специален закон за ПЧП като Гърция, Ирландия, Латвия, Полша, Словения и Хърватия. Други като Румъния, Холандия и Чехия нямат отделен закон за ПЧП, а уредбата на ПЧП се съдържа само в законодателството им относно концесиите и обществените поръчки.
Националната правна уредба на ПЧП за разлика от тази на други страни членки се ограничава до Закона за концесиите и Правилника за прилагане на Закона за концесиите, които уреждат единствено концесията като форма на ПЧП. Законът за обществените поръчки и свързаните с него подзаконови актове се прилагат по отношение на обществените поръчки.
За постигане на по-добри резултати и хармонизиране с последните изменения в развитието на ПЧП на европейско ниво Законът за концесиите беше изменян неколкократно, като по-важните измененията се наблюдават в следните насоки:

•    Създаване на правна възможност концесията да се предостави на смесено търговско дружество, в което участват публичният и частният сектор (ИПЧП)

•    Създаването на правна възможност за предоставяне на концесията по инициатива от частния сектор

•    Отпадане на ограничената процедура и състезателния диалог като възможни процедури при избора на концесионер.

Последната промяна предизвика дебати в публичното пространство, тъй като, от една страна, откритата процедура се счита за най-прозрачна при избора на концесионер, но в същото време според последното тълкувателно съобщение на ЕК тази процедура не е достатъчно гъвкава в сравнение например със състезателния диалог с оглед сложната финансова и правна същност на концесията.
През последните години необходимостта от приемане на закон за ПЧП беше обект на широки дискусии. Според някои експерти е наложително създаването на специален закон, който да уеднакви, хармонизира и систематизира правната уредба на ПЧП в България. Те смятат, че при липсата на ясни, единни и хармонизирани правила частният сектор е изключително предпазлив, дори незаинтересуван от участие в схеми на ПЧП. Други анализатори считат, че действащата уредба е достатъчна, но е необходима воля от страна на публичния сектор за реализиране на проекти чрез ПЧП.

Преценката на въпроса за необходимостта от изрична уредба на ПЧП в българското законодателство, независимо дали под формата на нов специален закон или на разширяване на приложното поле на действащия Закон за концесиите, следва да се извърши след внимателен анализ на приложимостта на ПЧП проекти в България и пречките за тяхното реализиране. Също така е важно да се отчете фактът, че независимо от съществуващата възможност за финансиране на публични проекти от европейските фондове чрез възлагане на обществени поръчки следва да се имат предвид, че останалите форми на ПЧП имат допълнителни предимства - опита и ноу-хау на частния партньор.
Политиките и мерките, необходими за регионалното развитие и ефективното управление на стратегически инфраструктурни проекти, са темата на конференцията на "Капитал", която ще се състои на 30 и 31 март в София. Развитието на пътищата и железниците, енергийната и водната инфраструктура, публично-частните партньорства и източниците на финансиране ще бъдат във фокуса на форума.

Статията е публикувана във вестник Дневник, 22 март 2010 г.
Автори са Дамяна Лазарова, юрист и Нина Шумарова, юрист от "КПМГ България" ООД, Направление "Инфраструктурни проекти"

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |