Анализи и коментари 20 белега на българската следкризисна икономика

20 белега на българската следкризисна икономика

Сряда, 27 януари 2010 г., 13:40
Размер на буквите

Сега сме още в криза, но през 2011 и следващите години ще излезем постепенно от нея и ще постигнем някаква следкризисна нормалност. Тази нормалност ще се отличава съществено от предкризисната. Ето как проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН, вижда чертите на следкризисната българска икономика през следващите 15 - 20 години:

1. Устойчив растеж, който включва икономически, социални и екологични съставки. Екологичната приемливост ще решава съдбата на всеки нов инвестиционен проект, дори да е икономически ефективен. Цените на енергията ще растат, ще се налагат санкции върху емисиите на въглероден двуокис, конкуренцията за ресурси и пазари ще се засилва. Все повече ще се утвърждава концепцията за "зелен растеж". В такива условия ще се създава "новата икономика" на България.

2. Растежът на БВП трябва да е придружен с растеж на заетостта. Следкризисната заетост у нас навярно ще е по-малка по количество от предкризисната, но с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна.

3. Здравето и образованието на нашия народ се влошават. Качеството на работната ни сила също. Не е възможно съвременно развитие с полуздрав народ, с полуквалифицирана работна сила, с пренебрегната наука и култура. Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал е приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. Това предполага радикални подобрения в основното, средното и висшето образование и в продуктивността на научните изследвания. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива.

4. Ще се формират съвременни производствени, потребителски и експортни структури, по-близки до новите структури на развитите европейски страни. Много от сегашните подотрасли ще се свиват или изчезват, ще се появяват и развиват нови. Най-активно ще е преструктурирането на продуктово равнище. Жизненият цикъл на продуктите ще е по-кратък. Ще се засили персонализацията, а също и миниатюризацията на продуктите. Дeлът на високотехнологичните продукти от 3.34% в общия ни износ сега (при 16.64% в ЕС) би трябвало да достигне 6-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. Ще нарасне и дeлът на среднотехнологичните продукти за сметка на нискотехнологичните. Ще се повишават изискванията към качеството на продуктите. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството.

5. Имаме условия за развитие на модерен международен стопански туризъм. Сегашното му състояние не задоволява по-високите международни стандарти. През следващите години трябва да се повишава природосъобразността на курортните зони, да се разнообразяват предлаганите услуги, да се подобрява тяхното качество, времевото използване на материалната база, рекламната дейност в чужбина.

6. Държавните граници стават все по-тесни за ефективно функциониране на национални компании. Ще се ускори създаването на мощни наднационални общоевропейски компании в промишлеността, транспорта, земеделието, телекомуникациите, финансовия сектор и др., които ще се конкурират успешно с компании на САЩ, Япония, Китай, Индия. Големите компании производители на сложни продукти ще "обрастват" с малки високотехнологични фирми, доставчици на компоненти. България трябва да намери скромни ниши в европейските компании, като наши фирми се включват още сега в международни производствени съюзи между фирми.

7. Ще се формира по-рационално съотношение между реалния и финансовия сектор на икономиката в съответствие с новите световни тенденции. Развитието на банковия и небанковия финансов сектор у нас ще продължава главно в дълбочина и ще се регулира от държавата по европейски стандарти. Трябва да се ревизират тезите за изпреварващо развитие на финансовите услуги пред развитието на материалното производство.

8. Ще продължи регионалната икономическа и социална поляризация. Най-бързо ще се развиват регионите около София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе и още няколко големи града. Има опасност след 20 години междурегионалните различия да са по-големи от сегашните. Трябва да се активизира и хуманизира регионалната политика. Държавата да вземе ефикасни мерки срещу обезлюдяването на цели региони, като използва образователни, здравеопазни, туристически и други "котви" за задържане на хората там.

9. Трябва да се осъществи форсирана технологична модернизация на икономиката и обществото: информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, енергоспестяващи технологии, технологии за нови източници на енергия и т.н. На базата на тесни връзки между наука и производство да бъде изградена мощна иновационна система и да се засили нейната роля в създаването на собствени и в усвояването и разпространението на технологични новости. Българската наука трябва да се развива бързо и да е по-добре финансирана. В БАН да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изследвания. Да се засилят връзките между БАН и университетите и там да преобладават приложните изследвания.

10. Главни източници на електроенергия ще бъдат АЕЦ, ВЕЦ, възобновяеми и нови източници. Ще намаляват ТЕЦ на въглища, съчетано с по-ефикасни очистителни инсталации. Трябва да се постигне рязко намаляване на енергоемкостта в стопанския и в домакинския сектор. Все по-голяма част от допълнителните потребности на енергия ще се задоволяват чрез енергоспестяващи структури и технологии и все по-малка - от нови енергийни мощности. Трябва да бъде преразгледана концепцията България - енергиен център на Балканите и политиката за производство на електроенергия за износ.

11. Наред с развитието на съвременно растениевъдство и животновъдство все по-бързо да се увеличава производството на екологично чисти продукти. Търсенето на такива продукти у нас и в чужбина ще расте, а имаме подходящи условия за тяхното производство поради по-малкото използване на химически торове и препарати в миналото.

12. Инфраструктурата ни е в окаяно състояние. Трябва да бъде създадена във форсиран порядък модерна комплексна инфраструктура. България има нужда от "интелигентна" транспортна инфраструктура, "интелигентни" енергийни мрежи, все по-голямо покритие с широколентов интернет. Новата ни инфраструктура ще обслужва национални, регионални и междуконтинентални потребности.

13. Ще се задълбочава интеграцията ни в Европейския общ пазар при ожесточаваща се конкуренция. Трябва да се създаде необходимият ни административен и технически капацитет за по-добро усвояване на еврофондовете. Ще се ускори интеграцията и унификацията на макро- и микроикономическите политики в рамките на общността, като освен паричната обхване и всички други съставки на икономическата, социалната, екологичната, здравната, образователната, научната, санитарно-хигиенната и други политики.

14. Ще нараства ролята на външната търговия за икономическото ни развитие. Главно направление на нашия износ ще остане ЕС с 60-65% от стоките, но трябва да се поддържа и значителна извънобщностна търговия с все по-голяма насоченост към Китай, Индия и други страни от Източна и Югоизточна Азия. Защото Азия ще е най-бързо развиващият се регион на глобалната икономика през следващите десетилетия. Трябва да се подобри състоянието на валутно-финансовите ни баланси.

15. Повишаването на конкурентоспособността и производителността е едно от главните икономически предизвикателства пред България. От сегашното 76-о място по обща конкурентоспособност трябва да постигнем 35-40-о място след 15-20 години. Още по-радикални подобрения са необходими на фирмено равнище, където изоставането ни е застрашително. Тоталната структурна и технологична модернизация е главното средство за постигане на тези цели.

16. Трябва да се повиши качеството на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Да се постигне по-пълно съвпадение между националните ни приоритети и секторното насочване на ПЧИ. Желателно е да се прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Трябва да се увеличи и стабилизира вътрешното натрупване на по-високо равнище и с добро качество.

17. Трябва да се засили социалната ориентация на икономическата политика. Политиците трябва да разберат, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за успешното ни развитие. Трябва да се вземат ефикасни мерки за смекчаване на растящата комплексна поляризация: доходна, имотна, здравна, образователна, дигитална. Да се прилага сигурност, изискваща гъвкавост от работниците, но и от работодателите и държавата. Безработицата да се сведе до 5-6%. Да се повиши процентът на заетост. Трябва да се подобрят трудовите условия и да се разширява социалната отговорност на фирмите.

18. Демографската криза застрашава България все по-тревожно. Трябва да се вземат мерки поне за нейното частично смекчаване към 2030-2035 г. Да се приложи агресивна политика за стимулиране на раждаемостта, подпомагане на младите семейства и за намаляване на смъртността чрез подобряване здравното обслужване на населението и особено на възрастните хора. С подобряване на условията за живот и работа у нас ще се ограничи емиграцията и ще се ускори завръщането на част от емигрантите. Да се провежда по-активна политика за привличане на сънародници от българските общности в други страни. Не е желателно да се привлича работна сила от страни извън ЕС.

19. В съответствие с настоящите световни тенденции икономическата политика на България да се формира на основата на модерната кейнсианска теория и на конструктивния принцип пазар и държава. Държавата и пазарът да се допълват взаимно. Българската икономика да е социално ориентирана и разумно регулирана пазарна икономика в съответствие с европейските стандарти.

20. България не може да си позволи да остане трайно в опашката на европейските класации по равнище на икономическо и социално развитие, защото ще ни третират като чуждо тяло в европейския организъм. Политиката на ускорено догонващо икономическо развитие през следващите години и десетилетия няма алтернатива. Целта ни трябва да е: постигане на поне 50-55% от равнището на ЕС-15 по БВП на човек от населението, по производителност и доходи към 2020 - 2025 г.
Анализът е публикуван в pari.bg

 

Ако тази информация ви е харесала и е полезна за вас, моля, споделите я с приятели и познати в интернет...


Търсенето се извършва в този и в още няколко сайта. Резултатите са от базата данни на Google.bg

Проекти на ТПП - Стара Загора

Enterprise Europe Network

Европейско сътрудничество за европейски просперитет - обмен на добри практики за развитие на ВЕИ

CHANGE - интелигентно използване на енергията

ECREIN - екоиновации и инвестиции в екологични дейности

Law2B - обучение на мениджъри за участие в бизнес преговори

Фестивал на виното и културното наследство Августиада

ERASMUS за млади предприемачи

 
© 2000 - 2015 | Търговско-промишлена палата - Стара Загора | Собственост, права и условия за ползване |