Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини arrow Строежът на АЕЦ Белене ще струва 8 млрд. евро

Строежът на АЕЦ Белене ще струва 8 млрд. евро

сряда, 22 юли 2009 / Прочетено 2540 пъти
Осем  млрд. евро ще струва АЕЦ “Белене”. Това прогнозира вчера  Георги Касчиев, експерт по атомна енергетика. От първоначално договорените 4 млрд. евро се стигна до тази цена. 4 млрд. евро е цената само на руската страна без инфлацията - м.г. в Русия инфлацията е 19%, сега - 15 на сто. За това цената за строежа на АЕЦ “Белене” ще се вдигне на 5 млрд. евро.

Преди това за изследвания са похарчени по 200-250 млн. евро на консултантите.
За да построите това оборудване, трябва да се ангажират 4000 души за 6-8 години. Това ще струва около 7-800 млн. лева за труд плюс производството за ток, каза Касчиев.
Според него е необходимо освен тази цена да се включат и още 6-700 млн. евро за доизграждане на оборудването, 500 млн. евро за гориво, пише вестник Монитор.
Към тези пари да се прибавят парите за още 600 км далекопроводи. Дали са договорени двата турбогенератора, които могат да струват още 600 млн. евро, запита реторично Касчиев.
Разходите за строежа на АЕЦ “Белене” са около 8 млрд. евро.
Никой няма такива пари, трябва инвеститорът да ги вземе от банка. Досега нито една банка не се е съгласила, допълни Касчиев.
Лихвите на подобен кредит ще са между 2 и 4 млрд. евро, прогнозира той. 

 

* * *

АЕЦ Белене е погълнал над 840 млн. лв. за 4 години

Първият блок на АЕЦ "Белене" ще заработи през 2010 г. Изграждането ще излезе не повече от 2,5 млрд. евро, а токът ще струва до 3-4 евроцента. Тези обещания бяха актуални преди 7 - 8 години, когато възкръсна идеята за втора атомна. През последните седмици на ход са не само нови прогнози за бъдещето на "Белене", но и опасения за мъгливото му финансово минало. Към споровете има ли смисъл да се строи, бяха добавени съмнения, че в проекта неясно как вече са потънали солидни суми.

Въпросът бе повдигнат от икономическия екип на ГЕРБ. Според партията за разчистване на старата площадка на "Белене" са похарчени с над 500 млн. лв. повече, а са били достатъчни и 250 млн, пише вестник 24 часа.
Преди седмица евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев обяви, че с направените от НЕК разходи трябва да се занимае прокуратурата. Кредитът от 250 млн. евро, отпуснат от "БНП Париба" за подготвителните работи, пък "потънал в земята". Експертите от Българския енергиен форум разгласиха друга сметка. Пред "Стандарт" шефът му Иван Хиновски обяви, че са се изпарили поне 1 млрд. Официално досега държавата е отпуснала 300 млн. и още веднъж 400 млн. Като се прибави и заемът от "Париба", това прави 1,1 млрд. лв., твърди Хиновски.
В изчисленията се включи и енергийното министерство. Първоначално от там обявиха само, че за разчистване на площадката досега са платени 77,8 млн. евро. Според допълнение от преди година към договора с изпълнителя "Атомстройекспорт" (за 3,997 млрд. евро) цялото разчистване ще излезе 109 млн. евро. Няколко дни по-късно ведомството даде по-подробна разбивка. От нея стана ясно, че от 2005 г. досега са изхарчени 842 млн. лв. Най-голяма сума - 161 млн. евро, е отишла за разработка на техническия проект. Следват парите за консултантите и архитект-инженера "Парсънс" - 90,1 млн. евро. За лихви и главницата по заема от "БНП Париба" са дадени 11,9 млн. евро. За поръчка на оборудването от "Атомстройекспорт" са платени 89,4 млн. евро. Споразумението за изработката, която ще продължи 34 месеца, бе подписано от НЕК през ноември 2008 г. Ако се тегли чертата, дотук на руския изпълнител са платени около 328 млн. евро, казаха близки до проекта.
Всички разходи на НЕК по развитието на проекта ще бъдат поети пропорционално от участниците в компанията инвеститор, уверява шефът на координиращото звено за "Белене" Иван Атанасов. За създаването на дружеството между НЕК и германската RWE, която ще има 49%, се чака разрешение от ЕК. Компанията ще е с капитал от 2 млрд. евро. В нея НЕК ще влезе с направените разходи и с апорт на площадката на "Белене". Правителството може да вземе решение за нова процедура и да обяви дела си. Продажбата на пакета от 51% или на по-малък дял обаче ще отнеме поне година, прогнозират енергийни експерти.
Според противниците на проекта той е сгрешен още в зародиш. Объркана или не схемата, държавата вече е заровила над $ 1 млрд.
Това са изчисленията отпреди 10-12 г. за вложенията до замразяването на "Белене" през 1991 г.
След рестартирането на проекта е решено, че вече изградените основи няма да се ползват. Експерти си спомнят, че е имало 7 варианта за новия проект, включително и с ползване на старите реактори. Изчисленията показали, че при тази схема строителството ще излезе с около 200 млн. евро по-евтино.
Между 2002 и 2004 г. идеите да се ползва старото оборудване са отхвърлени. Мотивите - започнатото е по стара технология, използвана за 5-и и 6-и реактор на "Козлодуй". Техният живот е 30 г. и ЕК не би разрешила изграждането. Планираните за "Белене" пък ще работят 60 г. с възможност за удължаване до 90 г. Изборът на нова технология изключил ползването на стария 19-метров фундамент. Това е и причината да започне разбиването му.
Излетият през 80-те години бетон не е качествен, оказа се с шупли, твърдят експерти, които работят по проекта. Той ще се ползва за изграждане на пътищата в района, а металите от старите конструкции ще бъдат продадени за скрап.
Разчистването на площадката трябва да приключи до 2 месеца. В края на септември "Атомстройексперт" трябва да е готов с окончателните редакции по техническия проект, а Агенцията за ядрено регулиране да го одобри до края на 2009 г. Това означава, че ако проектът върви по тази схема, строителството ще започне най-рано след година и ще отнеме 4-5 г.
В началото на юни е подписано принципно съгласие с RWE за минималния обем от дейности до финансовото структуриране. Първоначално бе планирано средствата да бъдат осигурени до средата на 2010 г., но срокът бе изтеглен за края й. По план след създаването на компанията инвеститор тя ще парафира договора за инженеринг, доставка и строителство с "Атомстройекспорт". След това ще започнат реалните преговори за условията по кредита. За да се избегне държавна гаранция или такава от акционерите, се водели разговори за дългосрочни договори за продажба на тока от "Белене". Ако бъдат подписани такива, те ще служат за обезпечение по заема.
Какви ще са условията му, колко ще струва централата и... ще я има ли изобщо? Яснота още няма.


Централата ще даде 1,5 млрд. евро на български фирми, казва Иван Атанасов, шеф на координиращото звено. През 2016 г. токът от нея ще е в пъти по-евтин

- Г-н Атанасов, икономически оправдан ли е проектът "Белене"?
- За да отговоря, трябва да погледнем 6-7 г. напред. Нека си представим каква ще е тогава ситуацията с доставките на електроенергия - не сега, когато сме в криза. Преди година и половина, когато потреблението бе високо, през зимните месеци системата работеше без резерви при производството, а в средногодишен аспект имаше 10% излишък.
Около 2016 г., ще е влязъл в сила вторият пакет от изисквания на протокола от Киото. Производителите на ток, които работят на въглища, газ, мазут и т.н., ще трябва да купуват квоти. България ще е принудена отново да намали квотите си за емисии, спазвайки изискванията на ЕС.
В момента тецовете за 1 мгвт генерират 1 тон емисии на СО2. В условията на индустриален подем през 2007 г. - началото на 2008 г. цената на квотите бе стигнала 28 евро/т. След 2013-2015 г. тя може би ще е около 40-45 евро/т. Т.е. само от квотите цената на тока от термичните централи ще се увеличи двойно.
Освен това ще има недостиг и правителството ще трябва да решава дали да предоставя квоти за индустрията, или за производство на ток. Сравнителният анализ показва, че електроенергията на "Белене" през 2016 г. ще е много по-евтина от тази на термалните производители.
Да не подценяваме въпроса с емисиите. За 2008 г. НЕК е провизирал 23 млн. лв., които трябва да плати на една от централите в ТЕЦ "Марица-изток", защото правителството не я е обезпечило с достатъчно квоти. Вторият фактор е в микса на електроенергия - цената на вятърните, фотоволтаичните производители е много по-висока. Системата се нуждае от нов производител на чиста и сравнително по-евтина енергия, за да се поддържа миксът и добри цени.
- Каква е заложената цена за киловат от АЕЦ "Белене" през 2016 г.?
- В момента цената на АЕЦ "Козлодуй" е два пъти по-ниска от тази на тецовете. Мога да гарантирам, че през 2016 г. същото ще важи и за цената на "Белене".
Тя ще е ясна, когато се договорят кредитите, защото зависи какви ще са пакетът, лихвите, възвръщаемостта. Ще зависи и от пазара - дали ще е регулиран, или свободен. Ако е свободен, съществена става конкуренцията. Една чиста енергия със сериозно производство ще е много по-конкурентна.
Около нас всички планират да строят ядрени централи - Румъния, Албания, Турция. Може да се окажем от лидер в региона в нетен вносител. Проектът за "Белене" е ориентиран за следващите 60 до 90 г. Трябва да мислим какво ще е през 2016 г., когато при нормално изпълнение на графика на проекта ще започне продажба на ток.
Има страни без достатъчно мощности, като Италия, където цената на тока за индустриалните производители доскоро бе около 3 пъти по-висока от тази у нас. Ето защо инвестициите в енергетиката са съществени, а проектът ще даде добра структура на пазара, ще запази сравнително добрите му цени. Той е получил одобрението на ЕК, няма съмнение за безопасността му. Що се отнася до цената, договорът за строителство под ключ е за 2 хил. евро базова цена на киловат и толкова изгодни условия в момента няма никъде. Дори и след ескалация, защото не може да няма ревизия вследствие на промяна на пазара за период от 9-10 г., цената за изграждане остава изключително изгодна. Така че в атаките за икономическа несъстоятелност на проекта съзирам други мотиви.
- Какви?
- Първо, геополитически, второ - реална конкуренция. Ако има производство, по-голямо от потреблението, и свободен пазар, на него остава по-добрият, а това ще е ядрена централа. Ако "Белене" не беше икономически ефективен проект, нима щеше да има чуждестранен партньор, частна компания, която е готова да инвестира толкова пари? Разбира се, в условията на криза всеки прави преоценка и се стреми към минимизиране на риска.
- С това обосновавате действията на RWE за търсене на партньор?
- Още в самото начало от RWE бяха с намерение да си партнират с "Електрабел", които се отказаха. Може би по други причини - Франция развива ядрената си енергетиката и може би трябва да концентрират там усилията си. Ядрената енергетика е елемент на националната сигурност. Това е международен проект. Технологията е руска, изпълнителят също, но партньори са "Арева" и "Сименс" - западноевропейски компании, които ще изпълнят компонентните на управлението на централата.
- Ако проектът бъде замразен, предвидени ли са неустойки? Може ли руската страна да предяви претенции, след като сме й поръчали оборудването?
- Това ще е лошо решение и първо трябва да се обясни на партньора в проекта защо го замразяваме. В тази ситуация е малко трудно и некоректно, защото процесите са напреднали. Възможно е държавата да се оттегли изцяло, което също няма да е добре. Най-логично в условията на криза изглежда решение държавата да намали дела си до ниво, с което да влияе на стратегическите решения.
Трябва да се отчете, че разходите, направени до момента, ще се платят от бъдещите акционери в АЕЦ "Белене" в зависимост от техния дял. Вложените инвестиции ще се възстановят на НЕК изцяло или до размера на недържавното участие. Разходите ще бъдат загуба само при спиране или замразяване на проекта. За да стане по-атрактивен за нови инвеститори, работата трябва да продължи поне до получаване на одобрение на техническия проект от АЯР и подготовка на площадката за започване на новото строителство.
- Има ли интерес към държавния дял?
- Трябва да се тестват интересите. Когато бе предложен пакетът от 49%, са се явили 8 компании. Някои от тях са желали да участват с по 10-20%, така че може би ще има интерес към малки пакети. Това, което неминуемо ще се случи, е, че ще трябва да се предоговарят условията по договора. Ще има нова цена и не е ясно каква ще е тя.
По отношение на оборудването с дълъг цикъл на производство при спиране или замразяване би могло това, което е поръчано, да се пласира за други проекти, но пак ще е свързано със загуби. Трябва да си даваме сметка, че България има нужда от проекта. Дори след модернизацията им блоковете на АЕЦ "Козлодуй" имат ограничен живот. Идеите за 7-и-8-и блок там имат своето място, но какъв е смисълът, ако вече си направил инвестиции и си подготвил един проект, да го спреш, за да стартираш някъде другаде. А и технологичният цикъл е дълъг.
- Реши ли се проблемът с начина, по който ще се индексира инфлацията в договора за строителство?
- Не, това ще се договаря при окончателното съгласуване на договора. Има разработени няколко варианта. И НЕК, и RWE са категорични, че руската инфлация не може да бъде част от него. Т.е. става въпрос за инфлация на Евро-27 или отделни страни. Има принципно съгласие да се фиксират минимални и максимални цени на проекта. От гледна точка на банките е полезно, защото рискът не е толкова висок, когато знаят в какви граници ще варира цената.
- Чуват се критики, че строителството на централа ще стимулира руската, а не нашата икономика.
- Подобни тези са политически пристрастни и професионално несъстоятелни. Минимум 30% от дейностите по договора за изграждане ще бъдат извършени от български подизпълненители. Това означава, че бизнесът ни - строителни фирми, машиностроене, енергийни компании и др., ще получи между 1,2 млрд. и 1,5 млрд. евро поръчки на площадката. Това се равнява на предвиденото еврофинансиране за строителство на пътища до 2015 г., което е 1,250 млрд. евро.
Става въпрос за 50-60 фирми, подбрани от "Атомстройекспорт". С някои бяха започнали преговори от есента на 2008 г. и когато забавихме процеса поради неосигурено цялостно финансиране, бяха замразени. В допълнение - около 25-30% от договора за строителство ще се изпълнява от "Сименс-Арева". Прякото руско участие остава 40-45%. Този нов тип реактори ще може да работи освен с руско и с друг тип гориво.
- Как са избрани тези 50-60 фирми?
- Изборът е направен през 2007 г. Списъкът е съгласуван с НЕК и може да се допълни. Крайното решение е на "Атомстройекспорт" - като главен изпълнител той носи отговорност. Ефектът за енергийната система ще се почувства, когато централата започне да произвежда, но за бизнеса може да се усети още догодина, ако започне реалното строителство. То може да е една от успешните мерки за справяне с кризата.
- Замразихте ли всички преговори по проекта, както поиска бъдещият премиер?
- Не се поемат нови ангажименти. Не се подписват нови споразумения, но не може да спре изпълнението на договорите и работата на площадката в Белене.

     Интервю на вестник 24 часа

Разходи

Строителство на сгради, обзавеждане, доставка на климатици и горива, водоснабдяване.
Тези разходи, направени от НЕК през последните 4 г., са извън сметките на енергийното министерство за похарчени 840 млн. лв. за "Белене". Те са сред обявените обществени поръчки по проекта. Разходите, без тези за консултанти и финансираща институция, са за около 40 млн. лв. Според регистъра на процедурите сред най-скъпите е преустройство на общежитие в хотел - за над 1,3 млн. без ДДС. По-късно е сключен и допълнителен договор за още 194 хил. Обзавеждането му струва над 361 хил.
В края на 2008 г. за сградата на инвеститора са поръчани мебели за над 268 хил. евро без ДДС. Договорът за водоснабдяване, сключен с "Пътни строежи-Велико Търново", пък е за над 1,1 млн. лв. Поръчка също за над 1,1 млн. лв. е възложена за изграждане на жилищен блок в Белене. Договорът е с кюстендилската "Александър МТВ", собственост на Сашо Зашев. Според търговските регистри той е бил съдружник с убития преди 2 г. бизнесмен и президент на "Локо" (Пд) Александър Тасев и с бившия общински съветник от БСП в София Мичо Райковски.

История на втората атомна

  • Юли 2009 r. - Появява се информация, че в проекта са потънали над 1 млрд. лв. Според ГЕРБ разходите не са икономически оправ¬дани и проектът трябва да се реализира от частен инвеститор.
  • Май 2009 г. - Става ясно, че заради липса на финансиране строителството ще се забави най-малко с година.
  • Март 2009 г. - Русия отново дава заявка, че може да отпусне кредит за финансиране на "Белене".
  • 19 декември 2009 г. - НЕК и RWE подписват споразумение за създаване на проектната компания, която ще е собственик на АЕЦ "Белене".
  • 23 октомври 2008 г. - Правителството отпуска 300 млн. лв., с които да се плати аванс на "Атомстройекспорт", за да започне производство на оборудването. От кабинета съобщават, че до края на 2009 г. разходите, които трябва да бъдат поети от НЕК за "Белене", ще са около 450 млн. лв.
  • Октомври 2008 г. - RWE е избран за стратегически инвеститор.
  • 3 септември 2008 г. - Премиерът Сергей Станишев дава символичен старт на изграждането. Обявено е, че същинското строителство ще започне през май 2009 г., а през 2015 г. новите блокове ще бъдат включени в системата.
  • 11 март 2008 г. - НЕК обявява, че е одобрил две фирми, които да продължат в конкурса за стратегически инвеститор - RWE и "Електрабел".
  • 18 януари 2008 г. - Подписан е същинският договор с "Атомстрой¬експорт" при посещението у нас на тогавашния руски президент Владимир Путин. Той обявява, че Кремъл е готов да кредитира строителството.
  • Април 2007 г. - Стартира конкурсът за стратегически инвеститор в централата с дял от 49%.
  • 29 ноември 2006 г. - НЕК подписва предварително споразумение с избрания строител "Атомстройекспорт". Руснаците ще строят централата в партньорство с консорциум на френската "Арева" и немската "Сименс". Договорът е за 3,9 млрд. евро.
  • 20 май 2005 г. - НЕК обявява търг за избор на изпълнител. Оферти подават руската "Атомстройекспорт" и чешката "Шкода алианс".
  • Април 2004 г. - Правителството взема решение за строителство на нова ядрена централа с мощност 2000 мегавата.
  • Декември 2002 г. - Правителството на НДСВ възлага на енергийния министър да организира ОВОС и технико-икономическо проучване за изграждане на нова ядрена мощност в Белене.
  • 1990-1997 г. - Пет мисии на Международната агенция за атомна енергия правят оценка на проекта и на сеизмичната безопасност. Становищата са положителни.
  • 1991 г. - Изграждането на АЕЦ "Белене" е спряно след масови протести на екоорганизации. 11987 г. - Започва строителството, поръчват се първият реактор и турбина, както и цялото оборудване на първи блок. 11984 г. - Одобрена е площадката при Белене.
  • 70-те години на миналия век - Започва да се обсъжда идеята за втора атомна централа.

 

  * * *

Строителството на "Белене" трябва незабавно да продължи

Заслуга на отиващото си правителство е, че успя да привлече стратегически партньори за втора атомна, казва ексдепутатът от 38-ото НС

Веселин Бончев завършва международни икономически отношения. Специализира в Берлин, Виена, Стокхолм. Работи в "Техноимпортекспорт" като експерт по вноса на комплектни обекти на енергетиката и в "Интерпред" като представител на чуждестранни фирми в областта на енергетиката. Депутат е в 38-ото НС, член е на комисията по енергетика.

- Г-н Бончев, как ще коментирате съобщенията, че новото правителство ще замрази проекта АЕЦ "Белене"?
- Позволете да започна малко по-отдалеч. През 2006 г. министър Румен Овчаров командирова изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Иванов до Брюксел със задача да води преговори за спасяване на 3 и 4 блок. Бяха уговорени срещи с депутати от Европейския парламент, с докладчика за напредъка на България Джефри ван Орден - също. Иван представи 28-те доклада на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) за нашите реактори - всичките с отлична оценка. Представи и протоколите от три независими експертизи, направени по едно и също време от "Уестингхауз" - САЩ, "Сименс" - Германия, и "Курчатов" - Русия. Заключенията бяха категорични: реакторите може да работят още 25 години.
- И каква беше реакцията?
- Джефри ван Орден се хвана за главата. "Не затваряйте "Козлодуй", каза. "Ще отбележа в моя доклад да не се пипат реакторите. А и нямаме правно основание. Още когато вашата ексвъншна министърка Михайлова подписа протокола през ноември 1999 г., й казах, че тя няма такова право".
- С други думи не е било в нейната компетенция да взема отношение към въпроси, които са от изключителната компетенция на МААЕ?
- Точно така. МААЕ е единствената организация, компетентна да се произнася по надеждността на ядрените съоръжения.
- Да се върнем на "Белене".
- Разговорите за доставка на двата реактора за АЕЦ "Белене" започнаха през септември 1989 г. по време на Пловдивския панаир. Главен проектант беше руската фирма "Атоменергоекспорт". От българска страна разговорите се водеха от тогавашния заместник-министър Овед Таджер. Първият реактор бе изработен в заводите за тежко машиностроене на чешкия гигант "Шкода". Стойността му - 1 млрд. дол. - бе заплатена още тогава. Реакторът бе доставен в срок франко пристанище Братислава. Българската страна трябваше да го транспортира до Белене. Но... избухна демокрацията и две години реакторът остана "на склад" в Братислава. Плащахме по 30 хиляди марки на месец. Магазинаж. В качеството си на народен представител от 38-ото НС многократно съм повдигал въпроса. Но никой не обърна внимание.
- А прогресът на строителството...
- Строителството вървеше по план. За подготовката на площадката и предварителните работи бяха изразходвани около 1 млрд. дол. Съгласно графика първият блок на АЕЦ "Белене" трябваше да бъде пуснат през 1993 г., а следващият - през 1994 г. Но дойде 1989 г. Разни псевдоеколози-кресльовци спряха строежа.
- Каква е понесената загуба?
- Всеки български гражданин може сам да пресметне нанесената му вреда. Един хилядник, т.е. един реактор от 1000 мегавата, произвежда 7 млрд. киловатчаса електроенергия. Умножено по 5 евроцента, колкото е днешната експортна цена, за 15 години това прави 5 250 000 000 евро, или за двата реактора - общо 10,5 млрд. евро. Това е приблизителната стойност на непроизведения и непродаден ток. Като приспаднем разходите за производство и поддръжка, които обикновено са 40 процента, нетната вреда възлиза на около 6,3 млрд. евро. Или всеки българин е понесъл вреда в размер на 787 евро. С тази сума можехме да погасим част от външния дълг, вместо българските данъкоплатци да продължават да го изплащат. И още нещо - АЕЦ "Белене" щеше да се изплатила досега 4 и половина пъти, ако реакторите бяха заработили в срок, както беше планирано.
- Изгодно ли е сега да се възстановят строително-монтажните работи, след почти 20-годишно бездействие?
- Бих го квалифицирал като престъпно бездействие! Съгласно договора цената на двата реактора беше общо 2 млрд. дол. Днес цената им е двойно по-висока. Но строителството трябва незабавно да продължи.
- Откъде ще дойдат средствата?
- Няма да са от бюджета. Заслуга на правителството е, че успя да привлече стратегически партньори. Германският концерн RWE спечели в края на миналата година търга с оферта от 1,275 млрд. евро капиталова вноска и 550 млн. евро премия за НЕК. Концернът ще отпусне и корпоративен заем от 300 млн. евро за текущи разходи и закупуване на оборудване. Руският гигант "Росатом" е другият стратегически партньор. Преди месец и половина Русия обеща заем от 3,8 млрд. евро. При сегашните разходи за строеж и оборудване кредитите ще бъдат изплатени за не повече от 10 години.
- А какво е становището на ЕК?
- Експертите на ЕС подкрепят проекта. А незабавното възстановяване на строежа ще създаде 11 хиляди работни места, което е изключително важно в условията на световна криза.
- Но еколозите продължават да се противопоставят...
- "Песента" на псевдозащитниците на природната среда е "Да махнем атома, да минем на вятър!" В някои страни това може да е икономически състоятелно. Вятърни турбини има в САЩ, Канада, Русия, Япония. Съществува проект за вятърна електроцентрала на нос Калиакра. Във всички случаи обаче производството на енергия от вятър на този етап може да бъде само помощно, не основно. Нека припомним категоричния извод на доклада на ООН отпреди година: атомната енергия е най-евтина, най-екологично чиста и най-малко влияе върху глобалното затопляне. Атомната енергия освен това е в състояние да внесе принос в борбата срещу промените на климата. Преди да му изтече мандата, Тони Блеър подписа за 10 нови ядрени централи; Буш - за 30; Путин - за 40; Ширак - за 19. Франция е страната с най-много ядрени централи на глава от населението. А в САЩ всяка 15-а електрическа крушка свети с ток от ядрените централи. В Китай ускорено се изграждат 50 ядрени централи. Индия увеличава дела на атомната енергия до една четвърт, след като в момента е едва 3 процента. По данни на МААЕ през следващите 20 години ядрената енергетика я очаква постоянен растеж, а увеличаващият се енергиен глад ще донесе значителни печалби на операторите на АЕЦ. Очевидно вятърничави глави подхващат темата за ток от вятър. Включително и за да плюят по "Белене".
- Няма ли да се окажем зависими от Русия по отношение на ядреното гориво?
- Преди, когато работеха урановите мини, изнасяхме рудата за обогатяване в Русия и след това ни я връщаха като ядрено гориво. Но се намери един Иван Шиляшки в правителството на Костов, който затвори рудниците. Сега купуваме обогатено гориво и естествено трябва да плащаме 100 процента. Американските централи също купуват ядреното си гориво от Русия. Може ли да се каже, че САЩ са зависими от Русия?
- Как ще коментирате сигурността на руските реактори?
- Псевдоеколозите "пеят" още една песен. Руските реактори били остарели. Някои дори ги обявиха за "стари чайници". А само преди месец в Москва имаше преговори между гиганта "Сименс" и "Росатом". Световните медии огласиха изявлението на президента на "Сименс" д-р Льошнер: "Досега работихме с френския гигант "Арева", но след сериозни проучвания нашите специалисти установиха, че най-надеждни реактори в момента са руските. Затова подписваме с "Росатом".
- А Чернобил?
- Чернобил е печален резултат от принизяване на технологическите изисквания както на строителните работи, така и при експлоатацията. Литовската "Игналина" е чернобилски тип. Литва пое ангажимент да затвори втория си блок след присъединяването си към ЕС. Неотдавна литовският министър-председател заяви: "Игналина" няма да бъде затворена, независимо от договореното през 2004 г. Защото на 10 януари 2007 г., тоест 10 дена след приемането ни в ЕС, излезе "Новата енергийна стратегия на ЕС". На 7 март пък се прие Приложение № 1, чиято точка 11 гласи, че всяка страна може да се разпорежда с ядрената си енергетика, както смята за добре. АЕЦ "Ловиза" във Финландия е руско производство. Унгарската АЕЦ в Пакш е руско производство. Но не ги затвориха. Досега няма случай в света ядрена централа да е затворена, преди да е изтекъл срокът й на годност съгласно оценките на МААЕ.
- Освен в България.
- Отново сме световно изключение! Нека припомним, че през пролетта на 2004 г. тогавашният външен министър Соломон Паси заяви пред агенция "Ройтерс": "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на "Ал Кайда". В Брюксел бяха учудени от това изявление. Дали пък директор на централата не е Бин Ладен? Месец по-късно комисарката Кунева заяви: "Не се безпокойте, господа, ще затворим "Козлодуй" така лесно, както нарязахме руските ракети".
- Но нали сега ЕС има нова енергийна стратегия?
- Независимо че са информирани от собствените си кабинети, предоставихме копия на тази стратегия на президента Първанов, на министър Овчаров, на министър Миков, който обеща да я предаде на ДАНС, за да започне съответно разследване. Защото със затварянето на "Козлодуй" срещу Република България е извършен престъпен политически и икономически акт. България бе обречена на загуба от милиарди лева.
- Кой може да стои зад този акт?
- Този, който иска да ни вземе пазарите. Канадският концерн "Канду", представител за Европа на който е френската фирма "Фраматом". Известни са мощностите, които "Канду" изгражда в съседна Румъния.
- Но защо "Канду" отказа да участва в търга за АЕЦ "Белене"?
- Основателен е и друг въпрос: защо тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев и тогавашният председател на Комисията по енергетика, впоследствие министър на отбраната, Веселин Близнаков бяха на посещение в "Канду"?
- Как обяснявате тази визита?
- Трудно може да се обясни, освен като брънка от престъпния акт спрямо енергийните интереси и на българските, и на европейските данъкоплатци, тъй като, когато произвеждаме евтин ток, ние облагодетелстваме и гражданите на ЕС. Този акт е извършен от висши служители на две български правителства и на ЕК. През 1996 г. себестойността на 1 квтч електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" беше под 1 цент, а сега българите са изнудвани да плащат най-скъпия ток в Европа. Да не говорим за намеренията на новото правителство да замрази проекта "Белене"!
    Интервю на вестник Дума

 

 


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.007050 .