Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини arrow Принц Чарлз изнесе лекция на тема С поглед в Бъдещето

Принц Чарлз изнесе лекция на тема С поглед в Бъдещето

петък, 17 юли 2009 / Прочетено 2340 пъти
На 8 юли 2009 г. по телевизионния канал на ББС 1 беше излъчена лекция на Принц Чарлз, озаглавена С поглед в Бъдещето. Водещата тема в нея е нарушеният баланс на взаимоотношенията между човека и природата и произтичащата от това екологична катастрофа.

Лекцията беше изнесена в духа на най-добрите традиции на Британската дипломация – деликатно, леко, балансирано и толерантно, но и с твърда убеденост за необходимостта от действия в правилната посока. В лекцията не само си идентифицират съществуващите от столетия отношения на консумация и експлоатация на природата от страна на човека, но и което е по-важно, се дават стратегии и конкретни решения за излизане от кашата, в която като човечество сами се озовахме. Без съмнение тази лекция има исторически характер и бележи преломен момент в политическото мислене на западния свят. Би могла дори да се нарече манифест- документ, от който и бъдещите поколения могат да черпят идеи и посоки. Някои Британски медии несправедливо я нарекоха апокалиптична, всъщност лекцията е реалистична, но реалността не е приятна гледка за неподготвените.
Човекът, като продукт на природата, е част от цялостната, хармонична биосистема, но само една част, а не неин господар. Така както всеки самостоятелен организъм има своето важно място във веригата на живота така и човекът е част от нея и вътре в нея. Изработеното с времето отношение на безобразно консумиране без грижа за възстановяване на природните ресурси доведе нашата планета земя до пълно изтощение. Така например до септември 2008 г сме изразходили полагащите ни се за годината природни ресурси, което означава, че от септември до декември сме консумирали от капитала на природата. В лекцията се прави интересна аналогия между икономическата криза и природната криза. Принц Чарлз нарича природата – нашата най-голяма банка, която е на път да фалира, тъй като ние не изпълняваме нашата част от сделката. Един от формулираните проблеми е, че признавайки грешките в западен модел на консумация отговорността за бъдещето е още по-голяма имайки предвид, че по същия западен модел вървят всички развиващи се страни. До 2050 г- не само ще има 9 билиона население на земята, а и повечето от тях ще имат западно ниво на консумация. Към това прибавени фактите за топящите се снежни шапки на двата полюса, изсичането на Амазонската гора, която се явява жизнения колан на планетата със способността на дърветата в екваториалната джунгла да излъчват в атмосферата 20 билиона тона вода всеки ден и с това да абсорбират покачващата се температура на въздуха. От 1950 г. до сега ние сме намалили тази гора с 1/3 и продължаваме ежедневно да я унищожаваме, както и да замърсяваме почвата с продължително и изтощително пестицидно земеделие.
В този ред на мисли наследникът на Британската корона посочва като истинско богатство на човечеството чистите реки, чиста почва и най-важното от всичко богатото разнообразие на живот.
И така – какво може да се направи? На първо място промяна в начина, по.който мислим и се отнасяме към природата, възприемане на човека като част от една хармонична система, превръщане на Ерата на консумация и удобство във Ера на отговорност ,възприемането на един интегриран подход в начина по който живеем и осъществяваме бизнеса си. Тук е посочена една изключително интересна идея. След като има ежегодна финансова отчетност, защо да не се въведе и екологична отчетност – бизнесът да отговаря за начина, по който употребява и възстановява природните ресурси. Интересни примери са създадените вече без отпадъчни производствени вериги, където отпадъка на една компания се явява ресурс на друга и така продуктите се въртят в порочен кръг.
Принц Чарлз посочва необходимостта от подход на балансираност на всяко ниво от живота. В това число разглежда и проблемите свързани с глобализацията на света, която отново се осъществява в грешната от гледна точка на природните модели посока- от горе на долу. Нали в природата всъщност растенията растат от долу, от корена на горе. Подчертава се значението на онова, което формира долу – общностите, местния бизнес и групи от хора и събития на местно ниво. На този етап е необходимо да се отбележи голямата роля на не правителствения сектор, на различните сдружения и техните връзки вътре в обществото, както и с управляващия елит, за което са необходими нови закони и механизми на работа. Новото общество ще трябва да се погрижи да им отреди полагащата се роля на отговорни звена в управлението на природата на местно ниво.
Друга нова инициатива е модерната урбанизация, къщите и градовете на новото време, проектирани в съобразени с природата пространства и материали, дейност, в който Принц Чарлз е активно ангажиран.
Лекцията припомня, че на човечеството му остават само 96 месеца след като Принц Чарлз през март обяви началото на 100 месеца броене до пълното изтощение на ресурсите на земята В този отрязък от броено време човечеството все още може да обърне хода на историята и да даде бъдеще на своите деца, ако възприеме нови технологии, начин на живот и най-важното, интегриран подход на мислене и възприятие на света, който може да трансформира нашите взаимоотношения със земята, която ни дава живот.
С поглед в небесата и здраво стъпил на земята наследникът на Британската корона отправи сериозно предизвикателство към света и неговите лидери- голяма е силата на истината и куража да развееш нейното знаме.


***

 

ПРЕДИСЛОВИЕ от Негово кралско височество Принцът на Уелс

В момент, когато не бе особено модно да се говори за проблемите на околната среда, когато те бяха на последно място в списъка на приоритетите на хората, оказа се, че аз доста необмислено и непредпазливо ги повдигнах пред обществеността. Необмислено и непредпазливо, защото тогава открих, че ме смятат меко казано нестабилен или в най-лошия случай сравнително безобиден чудак, задето правя това! Но аэ повдигнах тези въпроси, защото от известно време чувствах, че събитията на които сме свидетели и предупрежденията, които ни бяха отправяни от някои учени, бяха симптоматична форма на индустриалния, техническия и социален прогрес, който се преследва без достатъчна мисъл за последствията от подобен прогрес в дългосрочен план.
Когато всичко е казано и сторено, ние имаме единствено тази планета, която можем да обитаваме. Все още не е открита друга планета, на която има живот. Докато бъде намерена някоя друга и се усъвършенстват средствата за нейното колонизиране, има смисъл, доколкото разбирам, да се опазва нашата единствена система-източник на живот. Ние сме, или би трябвало да бъдем, повече от всеки друг, ревностни пазители на този уникален оазис в иначе явно пустата, безплодна и негостоприемна вселена.
Лесно, разбира се, може да попадне човек в капана на въображението и да си мислим, че в романтичното далечно минало нашите прадеди са живеели в някакъв вид пасторална Утопия, в пълна хармония с природата и заобикалящата ги среда. Поддръжниците на опазването на природните ресурси и околната среда често пъти са обвинявани, че искат да ни върнат назад към нереалистичното разбиране за прединдустриалното минало.
Докато представите от миналото естествено са романтизирани, то аз твърдо вярвам, че стремителното втурване с главата напред към така наречения прогрес означава, че ние сме забравили някои скромни уроци, които нашите прадеди са научили в продължение на хиляди години опит, придобит с тежък труд. (Един древен китайски философ има точен коментар за тези, които са страстни привърженици на прогреса. Той е казал:Те се давят в онова, което вършат). Убеден съм, че нашето западно, гръко-римско наследство съдържа някои фундаментални истини за вселената и за човека като микрокосмоса на вселената, която сме изгубили и ще направим добре да си я възвърнем. На Изток е вярно обратното. Те се стремят да обръщат внимание предимно на духовната страна на живота и гледат на ежедневието като на майя,т.е. чиста илюзия, залъгване. В резултат на това, ежедневието им поднася от време навреме бедствени сътресения под формата на суша и глад. Това, което липсва и на Изтока и на Запада е балансът между външния и вътрешния свят.
Изглежда, че всяко древно общество е било повлиявано и управлявано от митологията. Докато за нашия модерен начин на мислене митовете от древността може да ни се струват примитивни или несъвместими с технологичния ни свят, аз ще оспоря, че това се дължи точно на факта, че сме забравили тези митове или не успяваме да вникнем в тяхното истинско значение в подсъзнателна връзка, че целият ни подход към живота и към заобикалящата ни природа са станали толкова неуравновесени.
Може би си струва да припомним какво е митът. Това е разказ или басня, които имат още едно друго значение, освен това, което се придава явно, когато се разбира буквално. Самият термин е гръцки, което означава дума, а оттам и приказка или разказ, история. Вътрешните аспекти на истината, когато тя е представена на буквален език, са податливи на неправилно разбиране, тълкуване и следователно всички големи религии и философии са използвали митове и алегория за обвиване с неяснота (и в същото време за разбулване за тези, които имат очи да видят) най-дълбоките си истини. Нашите прадеди може да не са разработили сложни технологии, но тяхното вникване в скритите, подсъзнателни закони на природата е било просто и дълбоко и в известен смисъл много по-по-мъдро от придобития опит отколкото нашето.
Гръцката митология със символичния език на боговете и богините и странните създания, ни казва някои вечни истини, които ние трябва да разберем, за да възстановим баланса в нашия живот и да посрещнем предизвикателствата, пред които ни изправя светът. Историята за това какво се случило с Прометей, който е откраднал огън от боговете, трябва да ни напомни, че съвременният технологичен човек е присвоил количество енергия, присъща само за богове и че с нея има опасност да унищожи своя свят. Мощта на човека днес внушава страх, тя е ужасяваща. Как ще употреби той тази сила в своя и за природата полза?
Друг мит, който ни разказва подобна история е този за Фаетон, тщеславното, самовлюбено дете на слънцето-бог Хелиос, което настоявало да кара слънчевата колесница на баща си по небето. Прекалено късно то осъзнава, че нито е достатъчно голямо, нито пък достатъчно силно, за да овладее мощния впряг от неопитомени коне. Те подкарали колесницата и стигнали много близко до Земята, в резултат на което започнали да горят реколта, гори и градове, та дори моретата заврели и били опасни за целия морски живот. За да се избегне унищожаването на всичко, което е живо, собственият му баща е бил принуден да порази своя любим син с гръмотевична мълния и да го хвърли пламтящ в морето.
За много съвременни рационалисти митове като тези са просто синоним на измислица. Това е само един мит, казват хората, като искат да изтъкнат, че в тях няма истина. Обаче в Индия, където тези неща са по-добре разбирани, известният философ Гомара Свами? казва:Митът въплъщава най-близкия подход към абсолютната истина, която може да бъде заявена с думи. А С. Г. Юнг казва към края на живота си:Митът е откриването (откровение?) на божественото у човека.
С езика на Запада един от основните фактори, които е възможно да е допринесъл (ако това се приеме буквално) за желанието да се вземе превес над природата, а не да се живее в хармония с нея на устойчива база, трябва да се намери в Книгата на Битието, където е увековечено, че "И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете Земята и обладайте я и господарствайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици... и над всякакви животни, които пълзят по земята." За мене тази стара притча на Ветхия завет, е дала на западния човек заедно с юдейско-християнското наследство, повелително и деспотично отношение към творението на Бог. Това може да не е било осъзнато разбиране, но въпреки това то е спомогнало за усещането, че светът е нещо, с което човек някак си изцяло може да разполага - като резултат, а не като основно богатство, което се нуждае от стопанисване. Точно обратното е в Корана, където специално се споменава фактът, че природният свят е даден на заем от Бог.
Tова, което се опитвам да кажа, с доста отклонения, е, че днес ние започваме да осъзнаваме, че трябва да направим поправки в нашия конвенционален поглед върху неща като приетата теория за икономиката и върху това какво разбираме под прогрес; може би се налага да оставим още веднъж пространство за този подсъзнателен елемент в живота ни, който бе изместен от похода на рационализма , процес, който все повече води до недоразумения и чувство на обида от страна на по-традиционните общества в развиващия се свят. Да се направят такива поправки нашето бъде лесно. Аз самият не съм също сигурен как ще го направя. Но за да разрешим бъдещите глобални предизвикателства, лично мое убеждение е,че ние се нуждаем от съчетаване на техническите способности с духовното преустройство и осъзнаването, че някои истини са вечни, а не само предмет на прищевките на модата на 20-ти век.
По този начин съм сигурен, че ще преоткрием древното изкуство на стопанисване:опазване на земята, което винаги е признавало това, което сега е модерно да се описва като 'устойчивост'. Ще открием също, че наистина е възможно да се избегне ненужното прахосване и нещо повече, че човешката изобретателност и умения, подхранвани от нуждата, могат да намерят забележителни методи за разрешаване на разнообразните проблеми, които ние признаваме, че трябва да разгледаме.
Много е писано и казвано за проблемите на развиващия се свят и в момента във връзка с това е на мода вид жаргон. Трябва да бъдем много внимателни да не налагаме нашите западни понятия или решения на проблеми на народите от развиващите се страни. Само защото имаме всички технологични ноу-хау и икономически теории, не означава, че имаме всичките отговори.
Преди всичко ние трябва да действаме в рамките на културата и религията на всяка отделна страна. Например, в Индонезия (която е преобладаващо Мюсюлманска), те са едни от тези,които прокарват най-успешно политиката за планиране на семейството в развиващите се страни, главно поради усилията, които положихме да убедим имамите във всяка общност да приемат тази политика като част от мюсюлманската религия. Без подобни усилия тази политика щеше да се срине веднага.
В тези страни, ще откриете, че те мислят, че ние в развитите страни трябва да преоткрием нематериалните ценности, които позволяват да бъде установен съответният баланс между външния свят на природата и вътрешния мир. Такова равновесие ни разрешава да разбираме по-добре закона на вечните противоположности, което означава, че всяка явна изгода има винаги недостатък и че известни ограничения се налага да бъдат приети. Безспорно това е неудобна истина, но докато съществува постепенно приемане на нашата погрешимост в това отношение мисля,че ще бъде трудно да се постигне вида устойчивост, за който говорим сега.
В тази нова важна книга, предизвикателното и впечатляващо послание на Джонатън Порит придобива още по-голям смиcъл от приноса на много други известни защитници на околната среда, всеки един с малко по-различен възглед за световните проблеми на околната среда, а също и още много други хора. Тяхната обединена мъдрост показва, поне на мене, колко е належаща необходимостта от промяна в нашето отношение, ако искаме да бъде сериозни по въпроса за оцеляването на планетата в дългосрочен план.

ЧАРЛЗ

SAVE THE EARTH
JONATHON PORRITT
Foreword
HRH The Prince of Wales
Introduction
Sir David Attenborough

Пълната версия на лекцията можете да прочетете на

http://www.princeofwales.gov.uk/speechesandarticles/


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.003248 .