Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини arrow Несигурност за изкупната цена на ел. енергията от соларни паркове разколебава инвеститорите

Несигурност за изкупната цена на ел. енергията от соларни паркове разколебава инвеститорите

четвъртък, 09 юли 2009 / Прочетено 3156 пъти
Христо Вълев е на 32 години. Завършва магистърска степен по икономика в Централноевропейския Университет (CEU) в Будапеща и бакалавърска степен по макроикономика в УНСС. Инвестиционен мениджър и директор за връзки с инвеститорите в Адванс Екуити Холдинг АД от 2007 г. Инвестиционен анализатор в Карол Финанс от 2006 г.

Той е и финансов анализатор в Карол Капитал Мениджмънт от 2005 г.
Във връзка с модерните соларни паркове и инвестицията на Адванс Екуити Холдинг АД в такъв проект до гр. Ихтиман от start.bg се обърнаха към него различни въпроси за сектора и дружеството.

- Колко електричество произвежда на месец „ИнтерСол” АД в хил. лв.?

- Фотоволтаичната електроцентрала от 1 MWp на „ИнтерСол” АД има приходи от общо 305 хил.лв. за първите три месеца от своето функциониране – април, май и юни. Съвкупното количество произведена електроенергия за този период е 404 MWh, което е с близо 5% повече от първоначалните ни очаквания.

- Каква е изкупната цена?

- С решение на ДКЕВР от 30.03.2009 г. изкупната цена за електроенергия, произведена от фотоволтаични електроцентрали с инсталирана мощност над 5 kWp е 755 лв. за 1 MWh. Настоящата нормативна уредба обаче създава известна несигурност по отношение на изкупната цена за бъдещите периоди, тъй като ДКЕВР е задължена всяка година, в края на първото тримесечие, да определя тарифата за изкупуване на електричество от възобновяеми енергийни източници в рамките на следващите дванадесет месеца. Тази неяснота затруднява изключително много планирането на инвестициите в сектора.

- Каква е структурата на разходите на „ИнтерСол”, колко са текущите разходи на единица електроенергия?

- Типично за инвестициите във възобновяеми енергийни източници са ниските оперативни разходи на фона на относително голямо по размер капиталовложение. Оперативните разходи (без амортизационните отчисления) за фотоволтаичната електроцентрала на „ИнтерСол” на годишна база са около 6-7% от обема на приходите.

- Каква е структурата на текущите разходи (амортизации, охрана, материали, персонал)?

- В структурата на текущите разходи (отново разглеждайки ги без влиянието на амортизациите), основна тежест имат перата за поддръжка на парка (технически прегледи, калибриране на електронното оборудване, почистване на соларните модули, и др.), застраховката на цялата инсталация и заплатите на охранителите.

- Предвиждате ли изграждането на друг соларен парк?

- „ИнтерСол” е в процес на разширяване на изградения вече соларен парк, като в момента тече подготовката на съседен терен, върху който ще бъде възможно инсталирането на допълнителни до 3 MWp фотоволтаична мощност. Отделно, „Адванс Екуити Холдинг” АД, чрез друго свое дъщерно дружество стартира подготовката на проект за соларен парк с мощност до 5 MWp в Централна България.

- Фотоволтаиците или вятърните паркове са по-перспективни в България?

- България има добри характеристики за развитие на енергетика от възобновяеми източници. Както фотоволтаиците, така и вятърните паркове имат своето място в енергийния микс на икономиката ни. Общото впечатление обаче е, че държавата не е подготвена за ефективното абсорбиране на засиления инвестиционен интерес във възобновяемите енергийни източници. Тази неподготвеност има две очебийни проявления – от една страна енергоразпределителните и енергопреносни мрежи са твърде остарели и недостатъчни за присъединяването на нови централи с по-големи мощности; от друга страна, в специализираното законодателство има все още ключови пропуски, които препятстват реализирането на сериозни инвестиционни намерения и могат да доведат до непостигане на заложените цели за дял от 16% на възобновяемата енергетика в България до 2020 г.

- Как се развиват технологиите в последно време и с колко е подобрено КПД-то на соларите модули и вятърните турбини в последната година?

- Технологиите във ВЕИ търпят непрекъснато развитие, което има за резултат по-висока усвояемост на съответния природен ресурс. Фотоволтаиката се развива динамично, но все още ефективността на единица инсталирана мощност е далеч под тази на вятърните турбини. Подобрена ефективност най-често се постига с използване на следящи слънцето механизми (т.нар. тракери) или периодична промяна на наклона на инсталираните модули в две до три позиции. Тези решения обаче неминуемо оскъпяват инвестицията.

- Има ли опасност да се получи балон при алтернативните източници на енергия, както след петролните шокове от 1973 и 1979 г., когато правителството в САЩ първо е амбицирало алтернативните разработки, а след това ги е зарязало?

- Без съмнение инвестициите във възобновяеми енергийни източници не биха били толкова активни без целенасочената държавна подкрепа. Доколкото съществува обществен и политически консенсус за необходимостта от намаляване зависимостта от изчерпаемите горива и предотвратяване на неблагоприятните ефекти от глобалното затопляне, подобна държавна подкрепа е напълно оправдаема. Аналогиите с предишни исторически моменти може би имат смисъл, въпреки че сега доказателствата за полезността на стимулиращата политика във ВЕИ са категорични и съвсем не изолирани. Доскоро Европейският съюз водеше значително в глобалната класация за най-голям дял на възобновяемата енергия, но САЩ и Китай много бързо достигат челното място. Инвестициите във ВЕИ вероятно имат разумен предел, но технологичният прогрес и климатичните промени са факторите, които най-силно ще определят стимулите и интереса към подобни проекти.

- Първата българска слънчева електроцентрала е с продукция за 207 хил. лв., защо обаче слънчевите централи са още на пръстите на двете ръце?

- Инвестициите в соларни паркове – особено такива с мегаватови мощности, са скъпи и финансовата им ефективност зависи пряко от размера на преференциалната тарифа и срока на задължително изкупуване на произвежданото електричество. В края на миналата година парламентът прие поправки в Закона за ВЕИ, с които удължи срока на изкупуване на електричество от ВЕИ от 12 години за вятърни и соларни централи на съответно 15 години за вятърни и 25 години за соларни. Тази мярка категорично подобри условията за инвестиции във фотоволтаични централи, но все още остава на дневен ред разрешаването на споменатия вече проблем с неяснотата на тарифата за бъдещи периоди. За инвеститора е важно да има добра предвидимост на бъдещите приходи, когато прави сериозно капиталовложение.

- Коя година се очаква цената на електроенергията, добивана от слънчеви панели да се изравни с тази, добивана чрез изчерпаеми енергийни източници?

- Съществуват различни експертни оценки в доста широкия интервал от 3-4 години до 8-10 години. Цената на енергията от изчерпаеми източници очевидно зависи от темпа на използването им, който пък е в пряка връзка с темповете на икономически растеж в глобален мащаб. В известен смисъл има приближаване на двете цени – себестойността на енергията, добивана от възобновяеми източници, се очаква да спада с развитието на технологиите, водещо до по-добро усвояване на неизчерпаемите природни ресурси, докато тази на енергията от изкопаеми горива е логично да нараства заради оскъдността им и увеличаващото се потребление на енергия.

- Очаквате ли бум в сектора на ВЕИ в световен мащаб в близко бъдеще?

- Засилена инвестиционна активност във ВЕИ сектора в глобален мащаб има от няколко години, като характерно за нея е неравномерното й разпределение – по-висока е в страните, въвели навреме адекватни законодателни мерки за стимулирането й, а по-слаба в онези страни, които подкрепят подобни проекти от по-скоро. Освен всичко друго, динамиката на инвестициите в този сектор, както и в останалите сектори на икономиката, е функция от достъпа до кредитен ресурс. В тази връзка текущият световен финансов стрес възпира в немалка степен реализирането на проекти в един достатъчно атрактивен сектор, какъвто са възобновяемите енергийни източници.

    Интервюто е публикувано в Investor.bg


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.005397 .