Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Анализи и коментари arrow Изпиране на пари от трафик на хора, подложени на сексуална експлоатация

Изпиране на пари от трафик на хора, подложени на сексуална експлоатация

неделя, 14 юни 2009 / Прочетено 9093 пъти
Основна причина хората да се включват в престъпни дейности, особено в организирани престъпни дейности е възможността за бърза и голяма печалба. Но престъпниците не се интересуват само от осигуряването на големи печалби, а също и от възможноста да използват тези пари, да се наслаждават на плодовете от престъпната дейност.

Изводът се прави в изследване на РискМонитор с автор Георги Петрунов.

Използването на пари, придобити от такава дейност крие рискове от разкриване и свързване с престъплението, от което са генерирани паричните средства. Ето защо основна задача за престъпниците е да изперат „мръсните пари”, т.е. да се опитат да скрият действителния престъпен източник на средствата и да ги направят да изглеждат придобити от легална дейност. Така изпирането на пари става неразделна част от престъпните дейности, генериращи парични средства.

Престъпните организации в различните държави се специализират в разнообразни криминални дейности, които са особено разпространени и генерират огромни печалби. Точно такова престъпление за България е трафикът на хора, особено с цел сексуална експлоатация. Този вид трафик се е превърнал в социален и криминален феномен в нашата страна. Влизането в тази престъпна дейност не изисква големи предварителни инвестиции от престъпниците, но гарантира големи печалби, което в съчетание със социалната и икономическа обстановка в страната благоприятства епидемичното развитие на проблема и го превръщат в огромен източник на средства за българската организирана престъпност.

І. Значимост и особености на трафика на хора от България

Трафикът на хора от България през последните години се превръща в значим проблем за нашата страна и държавите от Западна Европа. В своя доклад, посветен на проблема, Европол (Europol 2008: 3) за поредна година посочва България като една от шестте основни държави източници на жертви на трафик в Европейския съюз, заедно с Украйна, Румъния, Русия, Нигерия и Молдова.
Подобни изводи могат да се направят и при преглед на данните за делата на заподозрени експлоататори на жертви на трафик на хора в някои страни от Европейския съюз по държави на произход, представени в Таблица 1.

Таблица 1: Заподозрени за трафик на хора в страни от ЕС по държави на произход

Белгия

 Холандия

Германия

2002 - 2005

  2001 - 2005

2005 - 2007

Белгия               64%

 Холандия         32%

Германия      44%

 

България         18%

 Турция              11%

Турция          9%

Албания            10%

 България        9%

България     6%

Други                8%

 Други                48 %

Други            41%

Общо                 100%

 Общо                100%

Общо            100%

 

Източник: Exploitation sexuelle et exploitation au travail (2007), UNODC (2009) и изчисления автор

От данните в таблицата ясно се вижда, че по брой заподозрени трафиканти на хора, България е сред първите три държави в страните от Европейския съюз, за които има достъпна информация. Данните показват, че в Белгия една от пет установени групи, занимаващи се с експлоатация на хора е от България. Така освен водещо място по брой жертви на трафик, нашата страна заема предни позиции и по брой екплоататори в държави от ЕС. Нещо повече, резултатите от нашето изследване показват разширяване периметъра на действие на престъпните актьори, като освен тези добре известни европейски дестинации се открояват и нови, в държави от други континенти като САЩ и ЮАР. Всичко представено показва, че малка страна като нашата се е превърнала в един от най-големите участници в трафика на хора, както и че това престъпление е придобило застрашителни размери в България.
Особеност на трафика на хора от България, която много ясно изпъква в изследването е свързана с това, че огромната част от „жертвите” на трафик предваритолно са запознати с целта на пътуването и това, което ще правят в държавата крайна дестинация. В интервютата се откриват примери, при които „жертви” търсят контакти с трафиканти, които да ги изведат на доходно място и такива, при които преди заминаване на „жертвите” се пускат филмови записи на местата, на които ще работят. Това не означава, че тези хора не са принудени от фактори, като бедност и безработица да се включат в подобна дейност, както и че върху тях не се упражнява насилие. Напротив, различни форми на насилие – физическо, сексуално, психологическо, икономическо, дори садизъм (в смисъла на Фром ) – съпътстват трафика на хора. Но за голяма част от „жертвите” включването не е чрез физическо насилие, а дисциплината в организациите се поддържа основно с финансови глоби. Един резултат от тази особеност е, че много малка част от проституиращите се обявяват за жертви на трафик. Тази особеност е взета предвид в настоящето изследване. Поради това, то се доближава в голяма степен до изследване на секс индустрията или експортния пазар на проституция.

ІІ. Актьори в трафика на хора с цел сексуална експлоатация
В настоящата точка накратко се представят основните типове актьори в трафика на хора, които бяха изведени от информацията събрана в изследването. Трябва да се отбележи, че всеки опит за типологизиране на динамичен феномен, като организираната престъпност и трафика на хора, неизбежно води до пропуски. Възможно е представените типове да не са изчерпателни, но те позволяват да придобием поне обща представа за основните актьори в трафика на хора. Актьорите, които извеждаме са:
• Самодейци – проституиращ или двойка, придвижващи се самостоятелно, гастролиращи в различни страни. Работи едно лице, което има ограничен достъп до територии;
• Самостоятелен сводник – един сводник осигурява излизане и работа на 2-5 момичета (някои случаи в роднински връзки) в чужди страни. Трудно могат да си осигурят достъп до доходоносни сегменти от чуждия пазар;
• Партньори – обединения на сводници с по няколко момичета, които работят заедно. Мрежа от канали за достъп до чужди пазари. Възможно е да има изявен лидер сред сутеньорите или самостоятелен сводник да е наел хора, които да му помагат. Варират между 2-8 сводника с по 1-7 момичета;
• Организации – големи структури с няколко йерархични нива и ясно разделение на функциите. В много случаи занимаващи се и с друга престъпна дейност, освен трафик на хора. Включват множество членове, както и сводници с момичета, които работят за тях. Стремят се да контролират предходните актьори и да ги принудят да работят за тях или да им плащат рекет. В някои случаи за тях работят или се отчитат над 100 проституиращи. Имат устойчиви дългогодишни международни контакти, чрез които осигуряват достъп до най-доходните сегменти от пазара и защита и подкрепа на свързаните с тях.

Схема 1: Актьори в трафика на хора с цел сексуална експлоатация
1

Според голяма част от интервюираните, много често не е възможно самодейците, самостоятелните сводници или партньорите да участват продължетелно време или дори да започнат с износ на проституция без да плащат на големите организации. Подобни изводи могат да се направят и от проведените интервюта с проституиращи, където няколко от момичетата са започнали да работят самостоятелно или с техните съпрузи и приятели, но до 2-3 месеца работа са откривани и насилствено са принуждавани да преминат към организациите или да им плащат месечна „такса”. Въпреки това, разполагаме и с интервюта със самодейци, които заявяват, че в продължение на няколко години работят самостоятелно без да плащат на българи.
Организациите са актьорът, който оказва съществено влияние на криминогенната обстановка и получава огромната част от печалбите, генерирани от трафик на хора. Самостоятелно другите актьори трудно могат да окажат съществено влияние, както на състоянието на престъпността, така и на състоянието на икономиката с парите, които генерират. В повечето случаи спечелените от тях суми позволяват поддържане на добър жизнен стандарт, но много трудно могат да окажат влияние върху икономическата и политическа обстановка в страната. Това не означава, че тези актьори трябва да бъдат пренебрегвани, а че трябва да има приоритизиране и основните усилия да са насочени към противодействие на организациите, към организираната престъпност, която има ключови позиции в трафика на хора. Поради което, основното внимание трябва да се насочи към тях.


ІІІ. Организации в трафика на хора: роли и структури

В настоящата точка ще се съсредоточим върху ролите и структурата на организациите в трафика на хора. В схема 2 е представена примерна структура на такава организация, която обединява елементи от няколко конкретно съществуващи структури. При обединението на реалните организации в представената схема е възможно организацията да е направена по-тромава, отколкото е в действителност. Информацията за известните конкретни организации показва сходство в основните нива и роли, което е отразено в следващата схема.

Схема 2: Структура на организация за трафик на хора с цел сексуална експлоатация
проституция

В схемата са представени следните основни роли:
1. Най-отдолу са проституиращи - момичета, в редки случаи мъже. Те се рекрутират по разнообразни начини.
2. В организациите има роля на рекрутиращи, които се занимават с набиране на нови лица. След като убедят жертвата да се включи в организацията, рекрутиращите я придружават при пътуването до държавата дестинация, свързват я с друг член, който да я придружи или закупуват билети, ако проституиращата ще пътува сама. От интервютата се установява, че в повечето случаи не може да се изведе самостоятелна роля на транспортьор, който да е ангажиран само с транспортиране на хората.
2. За контрола на момичетата отговаря контролиращ - сводник или първо момиче, който пряко наблюдава работата на няколко момичета и осчетоводява техните обороти, посреща и настанява новопристигналите. Известни са случаи, при които контролиращите транспортират проституиращите до държавата дестинация.
3. Организациите си сътрудничат с чужди граждани, които са собственици на заведения или притежават достъп до други терени за работа на проституиращите. В много случаи сътрудничеството е дълготрайно и се основава на утвърдено взаимно доверие.
4. Оборотите от контролиращите се събират от резидент, който търси и възможности за разширение на дейностите на чужда територия, осигурява схеми за връщане на парите в България и т.н. Все по-често организациите започват да придобиват собствени клубове и заведения в държавите дестинации. В такива случаи резидентът поема тяхното управление. В много случаи резидентът е жена, която контролира достъп до стратегически позиции. Например мадамка, която управлява витрини в Брюксел.
5. Резидентите контактуват най-често с отговорниците за съответните държави, които пребивават основно на българска територия, но често пътуват до чуждите държави и подпомагат дейностите на резидента. Възможно е един отговорник да отговаря за повече от една страна. Известни са случаи, при които ролите на отговорник за страна, резидент, контролиращ и собственик на обекта за работа в чуждата държава са концентрирани в едно лице от организацията.
6. Силовата бригада е друг елемент от организациите. Тя се използва за осигуряване на вътрешната дисциплина и за постигане на контрол върху автономните актьори в трафика на хора. Известни са случаи, в които бригадата е командирована за наказване на провинил се член или момиче до чужда държава. В повечето случаи участващите в силовата бригада изпълняват и други функции в организацията. Например, охрана на регионалния бос или директора.
7. Заместник директор, който подпомага директора при контрол и управление на останалите членове от организациите, занимаващи се със сексуална експлоатация и трафик на хора. В някои случаи заместник директорът може да е и отговорник за някоя страна. Известни са и организации, при които липсва ролята на заместник директор.
8. Директор - управлява бизнеса с проституиращи, в много случаи е отговорен и за управление на други престъпни дейности на организацията, като разпространение на наркотици, фалшифициране на пари и документи и т.н. Но се откриват организации, които са специализирани само в проституция и трафик на хора. Директорът осъществява контрол от България и поддържа много близки отношения с върха на организациите.
9. На върха на организациите е регионален бос, който се намира в България и управлява организацията, има сериозен легален бизнес, в някои случаи заема позиции в местната власт. Тези босове имат поне три типа стратегически връзки:
- с доверени бизнесмени. Често имуществото или фирмите на регионалния бос се записват на доверени лица, които отговарят за управлението на конкретен клон от легалния бизнес на организацията. В повечето случаи финансите на регионалния бос се водят от доверен счетоводител, който не винаги има съответния образователен ценз;
- с национални босове, които контролират сегменти от редица легални и нелегални пазари в страната. В някои случаи регионалните босове са по-скоро местни представители на националните босове, отколкото автономни играчи. Вероятно над националните Босове има друго ниво или нива, за които от изследването не получихме достоверна информация;
- с представители на публичната власт (политици – местни и национални, магистрати, полицаи и др.). Връзките на организациите с представители на публичната власт са много по-силни от „традиционната” корупция, свързана с еднократно плащане на подкупния служител. Те използват добре разработени, ползващи се с огромно взаимно доверие, дълготрайно във времето отношение, често съпроводено с регулярно плащане. Известни са и случаи, при които връзките, например между регионален бос и високопоставен местен магистрат са основани на емоционална (любовна), а не на материална връзка.
В следващата точка ще направим опит за оценка на печалбите, които получават актьорите в трафика на хора.


ІV. Опит за определяне на размера на средствата, генерирани от трафик на хора с цел сексуална експлоатация

Интересен е въпросът за определяне на размера на средствата, генерирани от трафик на хора. Точно определяне на тези средства едва ли е възможно, но дори за условно пресмятане е необходимо да са известни броя на трафикираните, техните приходи, както и работните им дни. В настоящия доклад ще представим резултатите от изчесленията направени в публикацията на проведенето изследване (Петрунов 2009), без да навлизаме в подробности.
Както отбелязва, и ООН (UN.GIFT 2008) липсата на точна статистика за действителния брой на жертвите е глобален проблем. Нашето изследване показва средни стойности за около 8-12 000 едновременно експлоатирани извън България. Използвайки тази оценка и информацията от проведените от нас интервюта с проституиращи за среднен брой клиенти - 6, средна цена на услугата – 70 евро и брой работни дни годишно – 270, пресмятаме, че между 900млн.-1,3 млрд. евро годишно се генерират от българските актьори в трафика на хора с цел сексуална експлоатация (ако информацията е точна). Разбира се всяка оценка на престъпните пазари е условна. Въпреки това, подобна оценка позволява да получим поне приблизителна представа за средствата, генерирани от тази престъпна дейност.
Според мнението на интервюираните експерти в страната се връщат между 50% и 80% от парите, придобити от трафик на хора, т.е. между 500млн. и 900млн. евро. Като се има пред вид колко е голяма тази сума, е логично да се запитаме как се управляват тези пари? Как се изпират те? Върху тези въпроси ще се съсредоточим в следващата точка.


V. Основни схеми за пране на пари от трафик на хора с цел сексуална експлоатация

Схемите за пране на пари са многообразни и вероятно са ограничени само от идеите на престъпниците и възможностите, които имат за да изперат печалбите от престъпната си дейност. От изследването могат да се изведат множество различни техники за пране на пари, но поради ограничения обем на настоящия доклад ще представим само няколко схеми.
Основна особеност при изпирането на пари от международен трафик на хора е, че средствата се генерират продължително време на територията на чужда държава. Точно поради това, основен проблем пред организациите става прехвърлянето на парите от държавата дестинация в нашата страна. В изследването се установяват няколко техники за връщане на парите. Всяка една от тези техники има своите особености и вариации. Така например, изпращането на парите в България чрез системите за бързи парични преводи или през банкови институции може да става с директно изпращане от проституиращите до сводника. Но тези техники могат да бъдат допълнително усложнявани. Първата схема на която ще се спрем е точно такава. Тя е представена в Схема 3.

Схема 3: Паричен превод
спорт

В представената схема високопоставен трафикант се договаря с известен спортист, с когото са в близки отношения да му преведе голяма сума пари от държавата дестинация. Трафикантът укрупнява заработените от проституиращите пари, за да се събере по-голяма сума. След което предава парите на спортиста, който ги внася в своя банкова сметка в държавата дестинация. Освен това, между спортиста и трафиканта се сключва договор за заем на същата стойност като предварително предадената сума. Договорът освен като основание за транзакцията пред банката, позволява на трафиканта да придаде законен вид на парите, които притежава. Спортистът прехвърля внесените пари по сметка на трафиканта в България. В следствие от тези операции, трафикантът връща в България парите, които са заработени от проституиращите и успява да направи така, че те да изглеждат като получени от заем.
Друга техника за връщане на заработените от проституиращите пари в България е като с тях се закупуват различни стоки в държавите дестинации, които се внасят и пласират в България. В изследването тази техника се откроява като една от най-често използваните. В конкретните случаи трафикантите закупуват амтомобили – втора употреба и нови, каравани, яхти, тежкотоварни машини, строителна техника, дрехи, бижута, часовници, парфюмерия и т.н. Много често сводниците притежават в България и търговските обекти, в които се продава внесаната стока. Това са автокъщи, бутици, оутлети, магазини за бижута и т.н. Тази техника е представена в следващата схема.

Схема 4: Закупуване на стоки
трафик

Когато трафикантите използват тази схема, се стремят да продадат стоката колкото се може по-бързо, за да получат парите, вложени в стоките, а и за да осигурят възможност за поемане на нова стока от бъдещата експлоатация на проституиращите. За постигане на тези цели, много често търговските обекти, използвани от трафикантите продават маркови стоки на много по-ниски цени от нормалните икономически субекти, с което разрушават конкурентната среда. Например случаи, при които трафикантите закупуват от държавите дестинации и внасят в България нови автомобили, които продават на цена по-ниска от цената, на която официалният представител за нашата страна продава съответния модел.
След като парите се върнат в България, те биват инвестирани в легалната икономика. Една от сферите, в които се влагат най-усилено средства, придобити от трафик на хора с цел сексуална експлоатация е земеделието. Сериозният интерес на трафикантите към тази сфера може да се обясни с няколко основни аргумента:
• данъчни облекчения за земеделските производители;
• лесно включване в земеделието;
• трудно установяване на вложените средства и направените разходи, както и реалноста на декларираните печалби;
• възможност за кандидатстване за субсидии по Европейски програми.
За да се включат по-успешно в земеделието, трафикантите арендуват или изкупуват земеделски земи. При покупката на такава те са склонни да предложат по-висока от средната пазарна цена, за да привлекат собствениците, които искат да продават. Сделките за покупката на земя се изповядват на данъчна оценка, която е в пъти по-ниска от пазарната. Така се придобива скъпа земя, за която по документи са платени много по-малко пари. За да изглеждат легално придобити парите, с които е направена покупката на земята, в някои случаи трафикантите ипотекират наследствени имоти, в които живеят. Известни са случаи, при които след покупката на земя с официално вписана много ниска цена, трафикантите я препродават, като в документите за продажбата се записва цена, която е в пъти по-висока. В някои случаи след придобиване на земята, чрез различни техники трафикантите променят категорията й в по-висока, с което повишават и нейната оценка, което улеснява декларирането на по-голяма продажна цена. Така документално се получава огромна печалба от извършената сделка, което позволява на трафиканта да придаде законен вид на парите, придобити от сексуална експлоатация.

Схема 5: Изпиране на пари в земеделие
 земя

За трафикантите не реколтата, която ще изкарат е най-важна, а парите, които ще успеят да изперат. Установяват се няколко техники за изпиране на пари в земеделието. При най-простата такава, трафикантите декларират, че са изкарали много сериозна продукция, която е многократно завишена спрямо действителната. Известни са случаи, при които престъпниците, които са регистрирани като земеделски производители обикалят селата из региона, в които живеят и изкупуват селскостопанска продукция от действителните прозводители. Изкупуването обикновено става с плащане на ръка, без съставяне на какъвто и да е документ за покупко-продажба. След като закупят по такъв начин продукцията от селскостопанските производители, трафикантите твърдят, че тя е произведена от тях и я продават, като оформят всички документи за покупко-продажба.
В някои случаи престъпниците се занимават само с прекупуване на земеделската продукция, разполагайки с голям паричен ресурс. При изкупуване на продукцията записват много по-занижени цени от действително платените, а я препродават на много по-висока цена. Така от записаната разлика между цената при покупката и при продаването документално се получава огромна печалба, зад която могат да се представят средства от сексуална експлоатация.
Друга често срещана практика е трафикантите, занимаващи се с изкупуване на земеделска продукция да я изкупуват от производителите на занижени цени с насилие и рекет. Известни са случаи, при които в цели региони трафикантите са наложили монополно положение и определят изкупната цена, която налагат с рекет. Така, при изпирането на пари, трафикантите извършват нови престъпления. След като изкупят земеделската продукция от действителните производители, доверените лица на организациите, занимаващи се с трафик на хора, препродават продукцията на много по-висока цена.
Всички представени техники за изпиране на пари в земеделието имат за резултат представяне на средствата, генерирани от трафик на хора като придобити от земеделска дейност.
За изпиране на пари могат да се използват всички икономически обекти, например магазини, заведения, хотели, ресторанти, казина и т.н. Техниката е представена в Схема 6.

Схема 6: Изпиране на пари чрез търговски обекти
хотели

При такава техника се декларират обороти, които са много по-големи от реалните. Тези обекти имат по-ниски реални продажби, но по документи се отчита огромен оборот. В някои случаи, за да скрият престъпния произход на своите средства и да покажат легален доход при придобиване на търговския обект, използват специални техники. Например, в един конкретен случаи трафикант се договаря със собственик на казино да му предаде голяма парична сума, генерирана от експлоатация на хора, след което да спечели същата сума като джакпот в казиното. При това трафикантът дава сумата в евро, а печели джакпот в левове, с което си спестява и усилия за обмяна на парите от евро в лев. За осъществяване на операцията трафикантът разчита на доверените отношения, които има със собственика на казиното. От подобни техники става ясно, че през казиното освен, че могат да се изпират пари чрез схеми като описаната, но и самото то може да декларира много по-големи обороти от реалните и да се превръща в перачница на пари.
Известни са случаи, при които трафикантите, използвайки консултации с юристи и счетоводители усложняват техниките за изпиране на пари чрез търговски обекти. Такъв конкретен случаи е представен в следващата схема.

Схема 7: Изпиране на пари чрез търговски обекти след консултации със счетоводители и адвокати
казина

В представената схема трафикант притежава супермаркет. При зареждане на стока за супермаректа, трафикантът се договоря с търговци на едро да му дават фактури за по-голямо количество стоки от реално закупените. Търговецът на едро се съгласява да издаде такива фактури, защото много други клиенти купуват стока без да изискват този данъчен документ. Така, високите нива на сива икономика в България се явяват много благоприятна среда за изпиране на пари. Трафикантът влага в супермаркета пари от трафик на хора. Освен оборот от реални продажби, супермаркетът отчита и фиктивен оборот, т.е. декларира обороти, които са много по-големи от реалните. Така стоката, която е заредена в магазина само на документи се „продава”, отново само на документи. С тези операции перачите се подсигуряват и при проверка имат възможност да покажат не само оборот от продажбите, но и документи за реално получена стока. Освен това, трафикантът отново по съвет и с помоща на своите адвокати и счетоводители, успява да предизвика периодични данъчни ревизии, които да установят, че няма нарушения в търговския обект. В резултат парите, генерирани от трафик на хора изглеждат придобити от търговската дейност на супермаркета.
Представянето на техники за изпиране на пари от конкретни случаи може да продължи, но в настоящия доклад ще се ограничим до вече изложените техники. В публикацията на цялото изследване (Петрунов 2009) са представени и другите схеми за изпиране на пари от трафик на хора, които успяхме да установим в изследването.


VІ. Заключение

В заключение ще се спрем на някои проблеми пред противодействието на трафика на хора и изирането на пари, като ще представим и предложения за тяхното преодоляване.
Първо ще се съсредоточим върху досегашните резултати в борбата с посочените престъпни дейности. За тази цел ще използваме информация за тези резултати от Върховна касационна прокуратура. В графика 1 е представен броя на внесените прокурорски актове в съда, в периода 2002-2008г. за трафик на хора (чл. 159а-в); трафик на хора, извършен по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или опасен рецидив (чл. 159в); изпиране на пари (чл. 253); и изпиране на пари от трафик на хора (чл. 253 вр. чл. 159а-в).

Графика 1: Внесени прокурорски актове в съда
прокуратура

Източник: Върховна касационна прокуратура

В графиката ясно се откроява нарастване на броя на внесените актове за разглежданите престъпления след 2006г., спрямо предишните години. Въпреки това се забелязва тенденция на пренебрегване на трафика, свързан с организирани престъпни групи (чл. 159в), спрямо общия брой на актовете за трафик на хора. В много случаи държавните органи разглеждат трафика на хора като престъпления на отделни индивиди, а не на цели органзации. Но за да е успешна борбата с организираната престъпност, трябва да се работи за разкриване на всички нива в организациите, особено на най-високите. Да не се допуска залавяне на ниски и средни нива, които да се представят, като автономни актьори и връзката им с организациите да се прекъсва. За постигане на тази цел усилията трябва да се насочат към прането на пари, което както отбелязва Франко Фратини (Frattini 2007: 63) е самото сърце на организираната престъпност. Само като се следва пътя на парите може да се стигне до върха на организациите.
В графика 1 се забелязва значително по-малкия брой на прокурорските актове за изпиране на пари, спрямо броя на актовете за трафик на хора. Освен това, трафикът е само едно от предикатните престъпления, от които се генерират огромни печалби и трябва да бъдат разследвани. До 2006г. няма внесен прокурорски акт за изпиране на пари от трафик на хора. Най-голям брой такива актове се забелязва през 2008г., когато са внесени седем прокурорски акта. Представените данни илюстрират тенденция, при която липсва практика сред правохранителните органи да се свързват разследванията на престъпления, генериращи големи печалби, с паралелно проследяване и разследване на паричните потоци. За преодоляване на посочената негативна тенденция е необходима организация на работата в правоохранителните органи, която да задължава паралелно с разследване на определени престъпления, да се разследва и изпирането на пари. За постигане на тази цел е необходимо драстично увеличение на броя на служителите, специализирани в работа срещу тези престъпления.
Един факт, който не се вижда в графиката, но изпъква при преглед на прокурорските актове е, че при седем от всичките девет акта за изпиране на пари от трафик на хора, обвинението е кумулативно и в повечето случаи е по чл. 321, чл. 159а, чл. 159б, чл. 159в, чл. 155 и чл. 253 от Наказателния кодекс. Освен това шест от седемте акта с кумулативно обвинение са от Окръжна прокуратура Варна, като два от тях са завършили с осъдителна присъда, два със споразумение и по два акта все още няма решение. Очевидно е, че става въпрос за добра практика, която показва, че ако се създаде подходяща организация на работа и добро междуинституционално сътрудничество ще се постигнат положителни резултати.

От проведените интервюта като сериозен проблем се установява нежеланието на жертвите да свидетелстват в България или да се отказват от вече дадени показания. Често мотив за това са заплахи от трафикантите към жертвите и техните семейства. Поради това, за подобряване на борбата с трафика на хора, е необходимо да се осигури пълна защита по време на целия процес на съгласилите се да свидетелстват и на техните семейства.

В друго изследване (Петрунов 2008: 14-16) установихме значителна неефективност при прилагане на превантивните мерки срещу изпирането на пари в България. Само около 10-15% от предвидените в ЗМИП задължени лица са предали и имат утвърдени Вътрешни правила. През 2007г. 90% от докладите за съмнителни операции са подадени от банки и митнически органи, което показва, че останилите 28 типа задължени лица не изпълняват достатъчно добре своите задължения. За успешно противодействие на изпирането на пари е необходимо реално прилагане на превантивните мерки срещу изпирането на пари в България. Реално обхващане на 30-те типа задължени лица по чл. 3 ал.2 и 3 ЗМИП, с утвърждаване на Вътрешни правила с адекватни индикатори за съмнителни операции и с изпълнение на предвидените в тях разпоредби.
Основен проблем, затрудняващ борбата с изпирането на пари в България е тясната връзка, която е установена между прането на пари и предикатното престъпление. Преодоляването на този проблем изисква уеднаквяване на практиката за степента, до която трябва да се доказва предикатното престъпление и връзката между него и сумите, които са предмет на изпиране. Посочената връзка трябва да бъде отслабена: чрез осигуряване на възможност предикатното престъпление да бъде доказвано посредством косвени улики, осигуряващи убеденост, че лицето се занимава с престъпна дейност. Това може да стане чрез тълкувателно решение на Върховния съд или чрез законодателна промяна.
Необходима е промяна във философията на законодателството за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Наложително е да отпадане ограничението за отнемане на имущество само на лица, които имат доказана в съда престъпна дейност по определени състави от Наказателния кодекс. Необходимо е осигуряване на законова възможност за отнемане на имущество придобито от незаконна дейност или от нетрудови доходи. Това би позволило да се отнема имущество от широк кръг лица, включително и от доверените бизнесмени, които в много случаи са формални собтсвеници на имуществото на трафикантите.
Накрая още веднъж ще отбележим, че борбата с изпирането на пари трябва да бъде от първостепенно значение като един от най-ефективните начини за противодействие на престъпните организации.

Литература
Петрунов, Г. 2008. Противодействие на изпирането на пари в България: състояние и перспективи. София: РискМонитор.
Петрунов, Г. 2009. Основни схеми за изпиране на пари от трафик на хора. София: РискМонитор.
Europol. 2008. Trafficking in Human Beings in the European Union: A Europol Perspective.
Exploitation sexuelle et exploitation au travail. 2007. Image annuelle. Police Judiciaire Fédérale – Cellule Traite des Etres Humains.
Frattini, F. 2007. “Initiative of the European Commission”. In: Muller, W., Ch. Kalin and J. Goldsworth (eds.). Anti-Money Laundering: International Law and Practice. John Wiley & Sons, Ltd.
UN.GIFT. 2008. Quantifying Human Trafficking, its Impact and the Responses to it. The Vienna Forum to fight Human Trafficking.
UNODC. 2009. Global Report on Trafficking in Persons.

 

 


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.004731 .