България - автомобилна държава!?

петък, 12 декември 2008 / Прочетено 3576 пъти
Войната по пътищата продължава. Не знам кой е създателят на тая прословута фраза. Може би майор Костов, който впоследствие стана и подполковник. Близо 1000 души годишно в България приключват земния си път на пътя. Колко са ранените не знам. Нито знам колко остават физически и психически инвалиди за цял живот. В България, който не е преживял катастрофа си е направо щастливец.

Още по-голям ще е, ако не преживее и оттук нататък.
Да си призная – и мен ме е страх когато тръгвам да пътувам с автомобил. То не че с влак е гаранция, че ще стигнеш жив до точката B (ах, тази математика!), но с кола да пътуваш у нас си е направо (й)екшън отвсякъде. Освен че е йекшън, е и фйешън – тука сульо и пульо имат коли. У нас автомобилът си е средство от първа необходимост. Може гладен и бос да караш, но караш!
Иначе ако за една година дойде тука примерно австрийския КАТ, наместо нашия, 90% от колите ще спрат да пърпорят. При това не е нужно да идват с техните си, австрийски, изисквания. По нашите да ни проверяват – пак сме вътре с двата крака. Но всъщност дали има разлика в изискванията – нали вече сме в ЕС? Защо нашите катаджии са такива “добри” момчета, не мога да разбера. Вероятно са истински капиталисти – не гледат обществения, а личния (си) интерес. Няма значение, че всички сме отровени от автомобилните пушеци, дандании и бумтежи. Всички не са важни. Важни са безбройните единици български шофьори (и катаджии).
Европа - и тя е доволна. Вместо да се чуди къде да натири старите си автомобили, тя му намери колая – продава ги на сметището си – България. На ония „псевдари” – българите. Съжалявам за словоблудството, но думата „псевдари” ми се върти в главата от известно време и трябваше да я споделя с някого. Нищо че такава дума не съществува, поне не и до днешния ден. „Псевдари” идва от гръцкото „псевдо” (лъжлив, мним) и според мен - създателят на тая нова дума, тя би следвало да означава лъжечовеци. И тук смисълът е не толкова широко-антропологичен, колкото е тясно духовен. Или с други думи псевдарят е един бездуховен, материален човек, неосъзнал истинските ценности в живота. Нещо като чалгаджия.
И за да сме едно истинско европейско автосметище, сме си сътворили автозаводи за европейския автобоклук в лицето на безбройните автосервизи. Бате Бойко да се учи как става! И за да няма дисонанс, пътищата ни и те са боклуци.
И така, българинът върти геврека невъзмутимо и безпощадно. Няма значение каква е цената на горивото. Преди няколко месеца тя надхвърляше 2,50, което обаче не намали движението на автомобили. Караме си яко. А петролните картели в България не ни прощават - щом има потребление, цените мъчно падат.
Ще завърша с една по-дълга и една кратка автомобилни историйки, които ми се случиха вчера в Бургас.
Първата случка беше на една пицария. Много добри пици, за лев и двайсет. Ядеш прав, отвън. Има три маси без столове. Та хапвам си аз пица, а на съседната маса похапват две момчета и едно момиче на около 25-30 години. В рамките на 2 минути станах свидетел на един доста екстензивен, така да се каже, разговор.

Докато ядяха, едното момче си накапа ризата с кетчуп. А другият му вика:
- Търкай, докато е топло! – И оня почна да търка обаче явно търкаше бавно, нещо като „тър - тър - тър”. И другият пак му вика. - Абе по-бързо търкай бе! Ей така – тър-тър-тър! А така! Браво! Ей това е! – и същият започна да разказва. – Oтиваме значи на големия магазин. Ама едни цени – направо се родихме! И всичко хакаме в багажника. Той, нали голям – всичко събира – колички, детски седалки за кола…
- Ама ти каква кола караш? – пита мацката.
- Мерцедес бе, це-класа. Знаеш ли как я юркам! От Бургас до Сливен за 33 минути! А оня ден, от Меден рудник до Сарафово – за 13 минути; от битака в Меден рудник, нали го знаеш къде е чак на другия край на комплекса, до Сарафово – 13 минути! На права отсечка карам с 220! Като съм сам в колата, съм така.
- И защо така бе? Какъв е смисълът? Ще се убиеш някъде! – вика мацката.
- Абе е.ал съм им майката! Така съм аз. То като ти е писано да се блъснеш… И бавно да караш, каква е гаранцията, че някой олигофрен остреща няма да те изтрещи?
- Абе да де, ама ти защо така караш? – пак настоява момичето.
- Абе нали ти казвам бе – е.ал съм им майката. То като всичко е сигурно, (разбирай като всичко ти е писано) аз какво да правя? Аз съм така. Като съм сам – газ до дупка! А пък жената постоянно в контракции. И пътуваме с колата, и аз  викам: спокойно ма, ако родиш в колата поне ще станем известни. Ше на снимат от някоя телевизия. Може да стана известен, да ме поканят да водя някое шоу. Някое такова … ала-бала, като на оня, русия, дългия, как му беше името, от Биг Брадър…?
- Нед?
- А, да Нед, Найден да. Абе е.ал съм им майката на всички!

Общо взето това чух от разговора. А другата историйка се случи вечерта. Вървя си по „Алеко Богориди” – главна пешеходна улица в Бургас. Обаче видиш ли, за всеобща изненада, някакъв си подкара колата именно по нея. Тъкмо си викам „гледай в к’ва тъпанарска държава живеем!” и гледам една патрулка зад нея. Пусна буркана и спря нарушителя. Викам си: „ей, имало държава в тая държава бе!” Излиза старшинката, отиде до прозореца на шофьора-нарушител, пичлеме на 25-30 години, видя го кой е, махна му и … кой откъдето е. Пак някой по-равен от другите ще да е бил. А в патрулката имаше и офицер, на който старшинката му намигна дяволито - явно искаше да му каже, че нарушителят е техен човек. И така чувството ми за справедливост отново се изпари неумолимо и безвъзвратно.
А сега докато пиша, нечия аларма на колата не е спряла да свирука отвънка от два часа. Целият съм кълбо от нерви. Автомобилна държава сме, не може да се отрече. Как още не се е сетил някой да инвестира в един автомобилен завод у нас. Със сигурност би спечелил доста.
   Автор: Лъчезар Антонов, News24.bg



Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.005146 .