Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Анализи и коментари arrow Приемането на еврото като платежно средство в България – варианти и възможности

Приемането на еврото като платежно средство в България – варианти и възможности

събота, 06 декември 2008 / Прочетено 4403 пъти
Наскоро отново беше поставен въпросът за приемането на еврото като законно платежно средство в България и възможностите за ускоряване на този процес. Все по-популярна става идеята за несъгласувана евроизация или за паралелно циркулиране на двете валути в българската икономика. За първи път темата е открита за дискусия през 2001 г. чрез конкретно изследване от Николай Неновски, Калин Христов и Борис Петров.



Тяхната книга представлява основа за повечето публикации след това по въпроса и обобщава основните ползи и разходи от приемането на еврото в страната. Нещо повече в нея се разглежда възможността за едностранна (несъгласувана) евроизация.
В момента България е изправена пред въздействието на световната икономическа криза, при която е налице засилване на несигурността на пазарите, по-слабо доверие към бързо трансформиращите се икономики и към по-непознатите парични режими, какъвто безспорно е валутният борд. Тези обстоятелства, какво и наличието на дефицит по текущата сметка на платежния баланс над средното ниво в подобните на българската икономики засилват загрижеността относно степента и посоката на ефектите от кризата и принуждават политиците да търсят решения. Подобряването на средата за бизнес, свиването на неефективните публични разходи и насърчаването на спестяванията са политики, които биха имали трайно позитивно въздействие, но най-вече в дългосрочен аспект. Действията в краткосрочен план обаче представляват най-голям интерес за политиците, особено като се вземат предвид предстоящите избори през 2009 г.
Предимствата от това са свързани с премахването на валутния риск спрямо еврото и невъзможност за възникване на валутна криза, а по тази причина намалява вероятността за банкова криза. Премахването на валутния риск означава, че ще се понижи и специфичният за страната риск, което ще доведе до по-ниски лихвени проценти по кредитите от чужбина към местните предприятия и по ДЦК. Освен това цените в страната ще се сравняват по-лесно с тези в еврозоната. Ще се улеснят външната търговия и туризмът поради премахването на транзакционните разходи.
Недостатъците са свързани с неизпълнението на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, в който изрично е посочено, че трябва да се следва установената процедура. Това може да доведе до определени санкции за страната. Нещо повече, съгласуваната евроизация означава банкнотите и монетите в левове, които са в обрaщение в момента, да бъдат заменени от Европейската централна банка по определения курс. При несъгласуваната такава евро банкнотите и монетите ще трябва да бъдат закупени за сметка на валутните резерви на БНБ. Тоест БНБ и съответно правителството ще губят бъдещите доходи от инвестиране на тези валутни резерви. Нещо повече БНБ няма да има право да емитира допълнителни банкноти и монети, което ще означава допълнителни загуби за БНБ и в по-малка степен за държавния бюджет.
Българското правителство и Българската народна банка могат да вземат решение за едностранно въвеждане на еврото и да го приложат на практика. За тази цел са необходими законодателни промени, промени в платежната система и покупката на банкноти и монети евро, с които да се извършват кешовите разплащания в икономиката. Едностранната евроизация ще се случи за сметка на валутните резерви на БНБ, които ще трябва да преминат в ръцете на българските граждани. Вероятно ще се наложи период на паралелно циркулиране на двете валути и обявяване на цените едновременно в левове и евро.
Текущата ситуация не налага едностранното въвеждане на еврото в страната - до момента ефектите от икономическата криза не подсказват, че фиксираният курс е подложен на опасност от спекулативна атака, която да доведе евентуално до девалвация на лева. Подобна мярка дори би могла да послужи като сигнал, че българските власти се опасяват от подобно развитие и по тази причина предприемат тази стъпка. Паралелното циркулиране обаче ще даде възможност на българските граждани сами да направят избор коя валута да използват. Вероятно това ще означава постепенен процес на евроизиране на икономиката. Използването на еврото ще създаде условия за по-бърза конвергенция (реална и номинална) на българската икономика към тези на страните от Европейския съюз. В по-дългосрочен аспект еврото ще донесе повече ползи за икономиката отколкото ще са разходите, така че решението трябва да бъде съобразено с това.
       Автор: Димитър Чобанов, Институт за пазарна икономика

 

* * *

През последните дни все по-голяма популярност придобиват предложенията за едностранна евроизация на България. Размахващите този лозунг представители на политическите и икономическите кръгове ни обещават, че именно това е ходът, който ще ни избави от кризата или поне ще омекоти нейните въздействия.
Министърът на икономиката Петър Димитров се обяви за паралелното въвеждане на еврото като разплащателна единица още от началото на следващата година. Това „ще намали натиска върху лева и ще ни помогне за справянето с икономическата криза“, смята той и добавя, че фиксираният курс влияел негативно на конкурентността на стоките, изнасяни от родните производители.
Един от основните генератори на икономически идеи в НДСВ и управляващата ни Тройна коалиция Владимир Каролев обяви, че с въвеждането на еврото бизнесът щял да спести много разходи. Други аргументи са, че въвеждането на еврото паралелно с лева ще доведе до постепенното изместване на лева и така нямало да се стигне до свиване на паричната база при рязък отлив на чужди инвестиции.
До тук – добре. Остава въпросът обаче как точно може да бъде осъществена евроизация, особено едностранна. Отговорът – никак. Поне не и безнаказано. Еврото е разплащателна единица в 15 от страните-членки на Европейския съюз. За въвеждането на единна валута тези държави са се отказали от воденето на самостоятелна монетарна политика, а ЕЦБ прави опити да „изглади“ икономическия цикъл на въпросните държави и постепенно единната политика да започне да стане по-лесна за ръководене.
Членството в еврозоната се „присъжда“ при осъществяването на определени условия, които да гарантират на останалите държави необходимата стабилност и сигурност, че в „системата“ няма да бъде допусната пробойна – място, където икономическият цикъл е коренно различен, а фундаменталните макроикономически показатели като инфлация, бюджетен дефицит, лихвен процент и т.н. рязко се отличават от тези на останалите страни. Едва ли от консервативна институция като ЕЦБ можем да очакваме да погледне с добро око на едно едностранно евроизиране на България. Вярно е, че в условията на настоящата криза станахме свидетели на нечувани и неподозирани мерки от страна на централните банки по целия свят, но в никой случай не можем да очакваме поощрение за подобен ход от Франкфурт.
Мнозина сочат, че формата на управление на монетарната ни политика към момента е подобна на евроизацията. Това е така, точната дума е подобна. Нямаме право да печатаме пари, следваме стриктни изисквания за паричната маса, а това поражда съмнения дали при отлив на капитали няма да се стигне до сериозна валутна криза. От баланса на БНБ обаче се набива на очи едно: активите в баланса на управление „Емисионно“ надхвърлят 28 млрд. лв., а парите в обращение са... 8,5 млрд. лв.
Това означава едно – докато се стигне до свиване на парите в обращение, трябва да мине доста време, а от страната ни да изтекат доста средства. Възниква въпросът възможно ли е да стане това. Сигурно е възможно, но с оглед „замръзналото“ кредитиране и свиването на инвестициите се очаква текущата сметка значително да подобри своя дисбаланс и дефицитът да се свие. С две думи най-вероятният сценарий е значително забавяне на изтичане на валута от България при продължаване на кризата.
Страната ни има достатъчно проблеми с европейските институции, като дори се стигна до обвинения от страна на правителството, че Брюксел има тенденциозно лошо отношение към България и умишлено постъпва нечестно с нас, лишавайки ни от парите по програма ФАР. Как в такава ситуация да си представим позитивна нагласа към радикален, несъгласуван и едностранен акт, погазващ един от основните стълбове на изграждането на ЕС като единен икономически и политически съюз?
Санкциите не могат да бъдат предсказани, но със сигурност ще бъдат драстични, тъй като създаването на еврозоната е исторически процес и Стара Европа е доста чувствителна към него. Това прави едностранното заобикаляне на правилата и приемането на еврото като втора, а както се чува от някои – и като официална валута в България по-скоро химера.
Затова нека енергията на управляващите и техните съветници се насочи в различна от тази еретична посока – например към подобряване на усвояемостта на европейските пари, насочването им към приоритетните според правителството насоки и значително увеличаване на прозрачността на управлението на парите на всички европейски данъкоплатци, включително и българите.
Правителството вече свали розовите очила, през които гледаше на кризата само до преди около месец-два и ни уверяваше, че България е нещо повече от останалите и проблемите ще ни подминат. Сега остава да видим и реални действия за подкрепа на икономиката, гражданите и фирмите.
      Андрей Любенов, investor.bg


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.007192 .