Долината на тракийските царе


Икономически портал на регион Стара Загора
неделя, 13 август 2006 / Прочетено 23333 пъти
Щедрата природа е привлякла в земите на България човека от най-дълбока древност. В продължение на хиляди години те са населявани от будни, смели, свободолюбиви, талантливи племена и народи, пише в сп. Будител ст.н.с. д-р Георги Китов.

Image

Там накрая са и новодошлите траки.
Между тях е царят им Рез, син на Ейоней.
Видях аз конете му - много красиви и едри:
От сняг са те по-бели и като вихър бързи.
Колесницата му пък е със сребро и злато украсена.
Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия,
Прекрасни за гледане.
Не подхожда на смъртни мъже да ги носят.
Достойни за тях са само боговете безсмъртни.

Омир. "Илиада"
песен Х "Долония"

 

 

 

 

 

 

Image

Носители на забележителна праисторическа култура, чието влияние се разпростира далеч на запад и север, те са творци и на първите в историята на човечеството златни предмети.

Храмът на Ситалк
Храмът на Ситалк край Старосел в Централна България. Снимка: Г. Китов.
Траките през бронзовата епоха са съавтори на великата микенска цивилизация, а през желязната - равностойни партньори на древните гърци при формирането на античния свят. От това време са запазени множество монументални подмогилни храмове, десетки златни и сребърни съкровища, хиляди високохудожествени произведения на изкуството от злато, сребро, бронз, камък, глина. Тракийските племена продължават реализацията на творческите си традиции през римската и следващите епохи като участват в създаването на отлично запазени, укрепени и устроени градове, много езически и християнски храмове.

Храмът в могила Оструша
Храмът в могила Оструша. Снимка: Г. Китов.
Старите българи смесват кръв, традиции и усилия с траки и славяни, за да формират българския народ и да станат съавтори на старобългарската цивилизация, оставила за поколенията непознати по величие творения. За времето си те са непознати в други райони на Европа. Крепостните съоръжения, дворците, жилищните сгради и черквите в столиците Плиска, Преслав, Охрид и Велико Търново, култовият център Мадара са безспорните доказателства за могъществото на българската средновековна държава.

Златен пръстен-печат от Малка могила
Златен пръстен-печат от Малка могила. Снимка: Г. Димов.
Малцина си дават сметка, че траките - най-старият известен по име народ по българските земи, са живеели на Балканите векове преди гърците и са сред основните участници в Троянската война заедно със съплеменниците си - трояните. И че войната е на практика не между гърците и трояните, а между траките и ахейците (предгръцки племена). Траките са тези, които най-силно впечатляват с оригиналната си и блестяща култура.

Един от районите с най-много и най-забележителни свидетелства за нейното величие е Казанлъшката котловина. След разкопките на ръководената от мен Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) названието Долина на тракийските царе започна да се употребява по-често от утвърдилото се по-рано Долина на розите.

Портрет на млада жена от стенописите в Оструша
Портрет на млада жена от стенописите в Оструша. Снимка: Г. Димов.
Всъщност, заявка за значението на района е подадена в далечната 1944 г., когато в раздрания от запалените вестници мрак са изплували изображенията на прочутите днес по цял свят стенописи на Казанлъшката гробница. От стените й ни гледат сражаващи се воини, бясно препускащи колесници и пируващи траки-победители. Някои от жените и мъжете имат непознати дотогава облекла и оръжия, а върху трапезата са представени храни, за които не се знаеше, че са били познати на траките.

Няколко години по-късно акад. Димитър Димитров започва мащабни археологически разкопки на дъното на бъдещия язовир "Копринка", които имат за резултат откриването на първия за тогава тракийски град. Той е с модерно за времето си градоустройство, с двуетажни къщи и големи дворове, с пресичащи се под прав ъгъл улици, със здрави крепостни стени, цитадела и дворец-храм. Мраморен надпис съобщава, че градът е столица на цар Севт и носи неговото име - Севтополис (Севтов град или Градът на Севт). Съществувал е сравнително за кратко време - през последните няколко десетилетия на ІV и първите години на ІІІ в. пр. Хр.

Начелник от Оструша
Начелник от Оструша. Снимка: Г. Димов.
След известно затишие, през 1965/66 г. проф. Людмил Гетов и Гергана Цанова подновяват разкопките в района и откриват две гробници, за които може да се твърди, че са били планирани и първоначално използвани като храмове. Мъглижката е особено важна с големите си размери, много помещения и остатъци от стенописи.

Първите си проучвания в Казанлъшко ТЕМП започва през 1992 г. Тази година  се оказа начало на необикновено успешна серия от открития. В Малката могила край Шипка е намерена първата проучвана при разкопки неограбена тракийска гробница. В нея е погребан владетел, живял в средата на ІV в. пр. Хр. Сред съпровождащите го лични вещи блестят златни и сребърни накити с изключителна ювелирна стойност, два жезъла, съдове от сребро, бронз и глина.

Част от вътрешността на гробницата в Сашова могила в момента на влизане
Част от вътрешността на гробницата в Сашова могила в момента на влизане. Снимка: Г. Димов.
Особено важен е златният пръстен-печат със сцена на инвеститура - Великата тракийска богиня връчва на царя символите на неговата власт. В съседната Биньова могила е извършено жертвоприношение на кон с пълен комплект сребърни украси, със силно стилизирани животински изображения. Други могили, богати със символи на царска власт показват, че названието Долина на тракийските царе е исторически оправдано.

Храмът в могила Грифони
Храмът в могила Грифони. Снимка: Г. Китов.
В могилата Оструша край Шипка през 1993 г. е открит най-големият дотогава представителен гробничнокултов комплекс с шест помещения на площ от 100 кв. м. Една от камерите е изцяло запазена. Тя е вдълбана в монолитен гранитен блок с тегло повече от 60 тона. Покривът е разделен на десетки образни полета, изпълнени с виртуозно изрисувани портрети, сцени с хора, борба между животни, растителни и геометрични мотиви. Едно от останалите помещения е неограбено. В него е положен кон с пълнен комплект от сребърни украси с майсторски изпълнени изображения. Една от апликациите, която е поставяна на челото на коня, е уникална . Тя представя глава на чудовището грифон и с изпълнението си свидетелства, че подобни изображения от Скития (днешна Южна Русия и Украйна) са се появили под пряко тракийско влияние. В помещението бяха намерени още позлатена яка за ризница и два сребърни съда - каничка и ниска чаша (фиала).

Храм в Сарафова могила
Храм в Сарафова могила. Снимка: Г. Китов.
През 1995 и 1996 г. са проучени гробове на богати тракийци с изключителни произведения на местното изкуство. Открити са и седем монументални храма, използвани за погребване на тракийски владетели между V и ІІ в. пр. Хр. В храма в Сашова могила е запазено неограбено погребение.

Останалите храмове са частично или изцяло ограбени още в древността, но имат изключителна стойност с прекрасната си архитектура, майсторско изпълнение и пространствено величие. Тези в могилите Голяма Арсеналка и Грифоните са сходни. Правоъгълните камери са с двускатно покритие, а големите кръгли помещения завършват с купол. И в двете има каменни легла, на които са изпълнявани ритуали в чест на тракийския цар и жрец - певецът Орфей, и свързаните с него мистерии.

Храм в могила Хелвеция
Храм в могила Хелвеция. Снимка: Г. Китов.
В предверието на храма в Славчова могила край с. Розово е извършено жертвоприношение на кон. Храмът има и правоъгълна камера. И двете помещения са покрити с прецизно изпълнен полуцилиндричен свод, а отпред е изградена хубава фасада.

В Сарафова могила край с. Крън е открит отлично запазен храм с три правоъгълни помещения. Стените им са с блестяща повърхност и разноцветни пояси. В преддверието е погребан кон, а тежката каменна врата на централното помещение беше здраво залостена в момента на откриването й. Вътрешността обаче е съзнателно опразнена в критичен за държавата момент, когато са били нужни средства за наемане на воини в борбата с нашественици - елтите от Централна Европа и македоните от югозапада на Балканите.

Наколенник с изображение на Тракийската Велика Богиня Майка
Наколенник с изображение на Тракийската Велика Богиня Майка. Снимка: Ст. Димов.
Глава на Севт III
Глава на Севт III. Снимка: Ст. Димов.


Колоната от храма в Шушманец
Колоната от храма в Шушманец. Снимка: Г. Димов.
Храмът в могила Хелвеция край гр. Шипка е изграден от огромни, грижливо обработени каменни блокове, а стените му са покрити с бяла мазилка. Дългият коридор е с оцветен под, а в преддверието е принесен в жертва кон. В пода съзнателно са издълбани улеи за изтичане кръвта на животното. По оставените от нея следи тракийските жреци са гадаели бъдещето на народа си и на своите царе. Стените и до днес са оцветени в червено от животинска кръв. В централната камера е изградено ритуално легло за религиозни церемонии. Входът е затварян с каменна двукрила порта. Едното й крило е оцветено в червено, защото е от източната страна, откъдето изгрява слънцето, идва светлината, започват денят и животът. Западното е оцветено в черно и символизира залеза, началото на тъмна нощ, смъртта и края на човешкия живот. 

Шедьовър на тракийската архитектура е храмът в могила Шушманец. Той има широк и дълъг коридор, зад който следва преддверие с полуцилиндричен покрив, подпряно от елегантна колона. Капителът е с форма на използвания от тракийските жреци за прорицания ашик. В преддверието са били принесени в жертва четири коня и две кучета или вълци, които са играли особена роля в тракийските религиозни вярвания. Централното помещение е кръгло с купол, подържан от красива, блестящо бяла колона с дорийски капител. От диска над него излизат радиално блокове, които символизират слънчеви лъчи. Като цяло помещението с прилепените към стените му полуколони отразява представите на древните траки за строежа на света.

Златен пръстен-печат от Светица
Златен пръстен-печат от Светица. Снимка: Ст. Димов
Златна фиала-маска
Златна фиала-маска. Снимка: Ст. Димов
Като открития от световна величина се определят проучените през 2004 г. два неограбени царски гроба. Единият - в могила Светица, е от втората половина на V в. пр. Хр. В неголямо помещение, направено да наподобява саркофаг, е погребан владетел с всичко необходимо за живот в отвъдния свят. Въоръжението се състои от мечове, върхове на копия, 144 бронзови върха на стрели. За пръв път при разкопки се намира двуделна бронзова броня с пластична орнаментация. Съдовете от сребро и бронз са с елегантна растителна орнаментация, а керамичните са внос от Древна Гърция. Те са покрити с червенофигурни сцени из областта на митологията. Впечатляващ е златният пръстен-печат с вдълбан релеф на почиващ атлет. Най-неочаквано беше открита масивна златна фиала (чаша) с изображение на човешко лице.

Известните досега десетина маски от Балканския полуостров - микенски и македонски, са от златно фолио, тежат по не повече от 100 грама и изобразяват застинали лица на мъртъвци. Нашата маска-фиала е от дебела ламарина, тежи 673 гр. и показва "жив" човек - с властно, сурово, дори жестоко лице, със затворени в момент на върховно удовлетворение очи. Той е владетел, който току що е изпил виното от фиалата и я е наложил на лицето си. Неговите гости и поданици са били дълбоко впечатлени от възможността му да се превъплатява от обикновен в златен човек и са вярвали в свръхестествените му, божествени дарби.

Храмът в Голяма Косматка
Храмът в Голяма Косматка. Снимка: Ст. Димов.
По същото време - през втората половина на V в. пр. Хр., от прецизно обработени каменни блокове е изграден представителен монументален храм в могила Голяма Косматка. Той има впечатляваща фасада, необикновено дълъг 13-метров коридор, три последователни просторни помещения. Първото е правоъгълно с дъговиден двускатен покрив. В него е принесен в жертва кон. Следващото е кръгло и е покрито с купол. Третото е издялано в един огромен каменен блок с моделирано ритуално ложе и двускатно покритие така, че да наподобява саркофаг. Дълго време съоръжението е използвано като храм, в който в самото начало на ІІІ в. пр. Хр. е погребан тракийски владетел. В саркофага-камера са поставени необходимите за задгробния му живот вещи. Сред тях са пълен комплект предмети на въоръжението - наколенници и позлатен шлем с изображения, кожена ризница с изтъкана от златни нишки яка-нагръдник, голям и тежък меч, върхове на копия. Съдовете са от сребро и бронз, три големи керамични амфори са били пълни с гъсто тракийско вино.

Подът и леглото са покрити със златотъкан килим. Заедно с останалите предмети теглото на златото надхвърля килограм. Пълният комплект украси за конска сбруя е от 13 масивни апликации с човешки, животински и растителни изображения.

Златен венец
Златен венец. Снимка: Ст. Димов.
Подобни предмети от жълт метал са изключително рядко срещани в тракийската археология. Пак златни са две правоъгълни пластинки с фигури на прави воини, използвани за украсяване на ножницата за меча, както и масивна кръгла украса за ризницата на царя. От злато е и дръжката на царския жезъл. В гроба са поставени елегантен златен съд с две дръжки за пиене на вино - киликс, и разкошен златен венец с клонки, листа и плодчета на дъб, както и други предмети.

След края на погребението към представителната фасада е долепен 13-метровият каменен коридор и храмът-гробница се превърнал в мавзолей. По неизвестни засега причини - може би при някое от келтските или македонски нашествия, се е наложило използването на мавзолея да бъде преустановено. Входовете към първите две помещения са зазидани, коридорът опожарен и запълнен с камъни и пръст, фасадата засипана и скрита от човешки поглед.

Част от златните предмети в гробницата на Севт III
Част от златните предмети в гробницата на Севт III. Снимка: Ст. Димов.
Преди това пред нея е погребана ритуално великолепно изваяна глава от бронзова статуя на мъж (обр. 19) - красив, с интелигентен, одухотворен и благороден израз, къдрава коса, мустаци и брада.

Фиала с надпис
Фиала с надпис. Снимка: Ст. Димов.
Бързо успяхме да установим кой е погребан в храма. Това е великият тракийски цар Севт ІІІ. Аргументите ни са неоспорими. Предметите в камерата са с качества, които ги определят като царски. Столицата Севтополис се намира само на няколко километра от могилата. Върху два от сребърните съдове е изписано "(този съд принадлежи) на Севт и тежи …" (обр. 20). 6 букви са вдълбани и на челото на бронзовия шлем - "на Севт". В коридора бяха намерени 4 бронзови монети, сечени от името на Севт ІІІ. Между образите на владетеля от монетите и профила на бронзовата глава се вижда поразителна прилика. Така се установи, че в Голямата Косматка е намерен за пръв път гроб на точно идентифициран тракийски цар - основателя на Севтополис, великия Севт.

През същата 2004 и през следващата година ТЕМП откри и проучи още седем храма от V-ІV в. пр. Хр.. Три от тях са изградени от печени тухли и камък, което е изключително постижение на архитектурата от това отдалечено време. Двата имат кръгли камери с куполно покритие, останалите са с правоъгълни помещения. Два храма - край Шипка, се различават от всички известни досега с разположението си високо в могилния насип. Установи се, че от тях е наблюдаван изгревът на слънцето в определени дни на годината и тогава там са изпълнявани ритуали, свързани с култа към световното светило. Религиозните тържества са съпроводени с обилна употреба на вино, както е било характерно за тракийската аристокрация. При това траките са пиели виното чисто, докато древните гърци са го разреждали поне с три части вода. За нуждите на редовните церемонии в перифериите на могилите са вкопани огромни глинени съдове - питоси, в които са съхранявани употребяваните за празненствата вино, вода и храни.

Златен съд за пиене на вино
Златен съд за пиене на вино. Снимка: Ст. Димов.
Всички храмове в Долината на тракийските владетели са разположени в непосредствена близост до магистралните пътища София - Казанлък - Бургас и Стара Загора - Казанлък - Шипка - Габрово. Повечето от тях вече са достъпни за разглеждане, с удобни пътища и паркинги, с пунктове за литература, картички, сувенири, с висококвалифицирани екскурзоводи и възможности за вникване в богатото минало на района и България. Голяма част от археологическите материали са собственост на Музей "Искра" в Казанлък и могат да се видят в специализираните му зали, когато не г
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.005372 .