Най-добрите бизнесколежи в САЩ

понеделник, 08 май 2006 / Прочетено 4484 пъти
Студентските бизнес програми в САЩ получават тежестта на магистратура по бизнес администрация и конкуренцията за влизане в тях става все по-ожесточена от когато и да било. 

Ето как най-добрите бизнес училища се подредиха в нашата първа ексклузивна класация, пише Businessweek, цитиран от pressboard.info.
Четвъртък сутрин е. В Huntsman Hall студенти в тениски и джинси се събират за часа по финанси на Никьлъс Сулелес. В някое друго училище подобен час би могъл да се провежда в просторна аудитория с 500 места, в която студентите записват в електронните си бележници или си прашат текстови съобщения от задните банки. Но това е Wharton School към Университета на Пенсилвания. Тук класът се състои само от 25 второкурсници, повечето от които Сулелес познава по име. И всички до един слушат толкова внимателно, че никой дори не е погледнал към прозореца по време на цялата 90-минутна лекция - въпреки хубавото пролетно време навън и най-сухата възможна тема, обсъждана вътре - обменни валутни курсове. Всъщност студентите са приковани от Сулелес, който крачи из стаята и изстрелва скоростно въпросите си към поредната жертва, докато размахва като диригентска палка евтина метална показалка, с която привлича вниманието им към екрана за презентации в предната част на стаята. Сулелес е сред най-популярните преподаватели в университетския комплекс. За разлика от професорите в други университети, които товарят асистентите си с повечето от тежките занятия, Той никога не прави това. Между часовете води студентите на обяд, за да ги опознае по-добре. Учебникът се появява само за кратко в началото на курса. За по-голямата част от обучението Сулелес разчита на собствените си интелектуални способности и на възпитателната стойност на текущите събития, за да задържа вниманието на студентите си. Накратко - той се отнася към 19-годишните, за които отговаря, сякаш всеки един от тях е единственият 19-годишен студент под негова опека.

Измерване на достойнствата

ТОЗИ ТИП лично отношение постави Wharton на върха на първата класация на BusinessWeek за най-добрите студентски бизнес програми на страната. Но достойнствата на училището са далеч по-големи. За да влязат в класацията, която включва пет показателя - за ангажираност на студентите, резултати след завършване и качество на академичното обучение, училищата трябва да работят на пълни обороти. Wharton очевидно го прави, след като влезе в Топ 10 по четири от петте показателя. Малки класове, талантливи преподаватели, професионална реализация на най-високи позиции и четиригодишен формат на обучение, който позволява на супер конкурентните студенти да навлязат дълбоко в основите на бизнеса - всичко това изстреля Wharton на първото място.

Тази година Wharton празнува своята 125-а годишнина. Почти през цялата си история колежът е бил считан за един от най-престижните в страната. Като повечето висши училища Wharton разполага с най-доброто и от двата образователни свята - висококачествена и високо оценена студентска бизнес програма и магистърска програма по бизнес администрация, класирана на 3-то място в списъка на BusinessWeek на най-добрите бизнес училища за 2004 г. И наистина 9 от 10-те най-добри студентски програми предлагат и високо оценявани магистърски програми по бизнес администрация.

В много отношения позицията на Wharton сред колежите просто потвърждава превъзходната му репутация. Но новата класация показва също и в колко добра компания попада училището тези дни. Оказва се, че школи, които никога не са били смятани сред най-добрите бизнес програми - като например класирания на 18-о място Колеж по бизнес и икономика на Университета Lehigh, заслужават по-високо признание. Такива, които винаги са се радвали на добра репутация, като Goizueta Business School на Университета Emory или Mendoza College of Business на Университета на Notre Dame се класират сред първите пет. И сериозно съперничат на Wharton за титлата "Най-добър бизнес колеж в Америка".

С тежест на магистратура

ТОЗИ ФАКТ Е ПОКАЗАТЕЛЕН за една любопитна трансформация, случваща се във висшето образование през последните години. След като икономиката се възстанови след срива на акциите на високотехнологичните компании, студентите проявиха интерес към колежански бизнес програми. Последваха ги работодателите, търсещи кадри за попълване на оределите им редици, от мениджъри на средно ниво. Под усиления двоен натиск на студентите и търсещите персонал бизнес училищата обогатиха офертите си, наблягайки повече на специализирани предмети, опит от реалния свят и необходими управленски умения като например лидерски качества. За много от завършващите тези програми са толкова добри, че получаването на МВА почти губи смисъл. Те са академичен "пропуск" за директно включващите се в кариерата и за тези, които си мечтаят за най-хубавите офиси в града.

Колежанската степен в бизнес обучението днес е на всеобща почит. Около 54% от работодателите планират посещения в колежите за вербуване на служители през 2006 г. Очаква се наемането на работа на завършили такива програми да нарасне с 14.5% - скок с двуцифрена стойност за трета поредна година. Стартовите заплати на завършилите колежани също скачат. А завършилите централни бизнес университети се котират по-добре от всяка друга специалност, като стартовите заплати за такива специалисти са скочили с над 49% от 1996 г. насам в сравнение с 39% за инженерите и 29% за завършващите хуманитарни науки според Националната асоциация на колежите и работодателите. Обикновено един завършил бизнес колеж студент печели днес $43 313 - с около $8000 по-малко, отколкото могат да очакват студентите от инженерните специалности. Но за специалистите от топ бизнес училища средната сума може лесно да надмине $50 000.

Много търсени за работа

ДОРИ ПРИ СКАЧАЩИТЕ заплати работодателите разчитат на завършващите бизнес колежи да запълнят повече работни места. Само за три години Microsoft Corp. увеличи наемането на хора направо от колежите с 60%. Военният предприемач Raytheon Co. планира да наеме почти 1200 нови висшисти тази година, като трима от всеки четирима ще бъдат от колежанска програма. За да поддържа банката за таланти пълна, Raytheon е в близки отношения с 26 университета, като има свои отговорници за всяко училище, които - заедно с ключови преподаватели, определят най-добрите кандидати.

И не е само Raytheon. По време на панаира на кариерите Big East, който се състоя в "Медисън скуеър гардън", Ню Йорк, през март, 81 компании наддаваха за 1000 студенти, а организаторите бяха отрязали от участие още 50 компании поради липса на място.

За да стане променящият се пейзаж в колежанското бизнес образование по-разбираем, BusinessWeek се зае миналата година с един необикновен изследователски проект. Целта: да класираме най-добрите колежански бизнес програми в Америка. Освен другите неща проектът включваше и анкета сред близо 100 000 студенти в последните курсове от 84 от най-добрите колежи и университети в САЩ, изпълнено заедно с бостънската Cambria Consulting Inc.; второ, проучване за работодатели, които набират хора от колежите; и, трето - на самите бизнес програми. Ако трябва да посочим нещо очевидно, очертаващо се от тези данни, то е, че тези програми по същество са напълно зрели и се развиват по начин, който имитира цикъла на развитие на самите програми за МВА.

Както висшите бизнес университети, така и колежанските програми с по-ниска академична степен се разделят в две ясно разграничаващи се групи, като 50-те програми в нашата класация силно превъзхождат останалите. Съществуват такива (много от които са в началото на списъка), които следват строго академичен модел с изразен акцент върху икономиката, статистиката, финансите и счетоводството. Програми като тази на Wharton попадат в тази група, която обикновено не изисква (или не дава кредити за) стажантски програми, въпреки че много от студентите ги поемат сами. Те използват и учебни методи като за МВА, като проучване на реални казуси, симулации и екипни проекти.

Но в по-голямата част от бизнес програмите студентите изучават по-малко бизнес теория (даже прекалено малко според някои експерти), но пък получават сериозна доза практическо обучение. Преди четвърт век почти всяка бизнес програма в Америка следваше този модел. Но в най-добрите училища вече не е така. "Има поляризация, казва Барбара Кан, директор на поделението на Wharton за бизнес програми. - Различно е от преди 25 години. Тогава нямаше академичната стойност, която има днес."

Малко училища олицетворяват научния подход по-добре от Wharton, който се класира на първо място най-вече заради високото си качество на академично обучение. Но същото може да се каже и за всяко друго училище на върха на списъка. В класираното на второ място Mclntire School of Commerce към Университета на Вирджиния студентите казват, че двегодишният курс на обучение им оставя две години повече, за да проучват многобройните предложения на училището, но и допринася за много голямо натоварване в първата година и силно напрегната атмосфера, която обаче се е отразила добре на мнозина. На трето място е Notre Dame, чиито строги курсове, изискващи умения за работа в екип и задълбочени познания по икономика, висша математика и корпоративни стратегии, му спечелиха висока оценка за качеството на обучение. Много училища следват модела на МВА и вече са започнали да предлагат специализирани програми. Класираното на 40-а позиция Terry College of Business към Университета на Джорджия например е за изгряващи музикални магнати. Друго, от университета Lehigh, комбинира компютърни науки и бизнес. Всеки от 28-те студенти, завършващи програмата на Lehigh тази година, вече има предложение за работа. "Търсенето на тези специалисти е феноменално, казва директорът Джим Хол. - Управленските нива наистина са жадни за хора, които разбират и от бизнес, и от технологии."

Вероятно най-голямата промяна в позитивна насока беше подемът на ученето чрез практика. Това важи с особена сила за училищата в първите позиции от класацията на BusinessWeek, в които трима от всеки четирима студенти са карали стажове срещу грубо около 1 от четирима в по-ниско класираните колежи.

В класирания на 32-ро място Smeal College of Business към Университета на Пенсилвания студентите, които се надяват да намерят работа в сектора на финансовите услуги, отрано получават представа за този свят на високи залози и големи рискове, като управляват фонд от $4.7 млн. Той включва 69 външни инвеститора, всеки от които е снесъл поне no $25 000. Джон Беберъс, 21-годишен третокурсник, който е помогнал за управлението на фонда, казва, че това му е помогнало да спечели стаж в Goldman, Sachs & Co. миналата година. Като цяло работодателите, които са го интервюирали за стажове, са били впечатлени от опита му, споделя той.

И така вървят нещата в света на университетските бизнес програми и курсове, където подобреното качество е една от причините за засиленото участие в тях. От 2000 до 2004 г. (последната година, за която разполагаме с данни) броят на обучаващите се в студентски бизнес програми, акредитирани от Асоциацията на висшите университетски бизнес училища (AACSB), е нараснал с близо 25% - от 661 425 на 815 187, според оценките на BusinessWeek въз основа на данните на AACSB. Общо 482 училища имат акредитирани от AACSB бизнес програми - почти със 100 повече в сравнение с 2000 г.

Студентските програми и самите студенти са щастливците, възползващи се от поредица събития, които създадоха идеална среда за заетост. През 90-те магистърските бизнес програми започнаха да изискват от кандидатите да имат трудов стаж и така направиха по-ниската образователна бизнес степен по-атрактивна за хората, които не искаха да чакат.

И докато талантите се вливаха в програмите от едната страна, текущите събития в бизнес света увеличиха търсенето им от другата. Сушата на трудовия пазар в големите инвестиционни банки след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. създаде четири години по-късно ново търсене за служители на начални нива във финансовите услуги. Законът "Сабранес-Оксли" от 2002 г., който влезе в сила сред вълна от корпоративни скандали, пришпори търсенето на счетоводители. А отпорът срещу прехвърляне на дейности в Индия напомпа стойността на дипломираните в управленски информационни системи.

Но как се класират самите бизнес програми? Ясно е, че най-добрите училища се открояват с малки класове, ефективни преподаватели и старателни студенти.

Разгледайте класираните в Топ 10 на BusinessWeek. Седем от тях са с класове, по-малки от 58 студенти в група - средната стандартна бройка за всичките 61 училища в класацията. А първите 5 училища директно получиха най-високите оценки от студентите за преподаване, трудова реализация и материална база и услуги. Основна част от заслугите за най-добрите програми е на самите студенти. Обикновено анкетираните студенти посочваха, че прекарват по 14 часа на седмица в подготовка за часовете, но в най-добрите училища подобни учебни навици биха били счетени за хлабави. Средно студентите от Wharton работят по 18.3 часа, а тези в Бизнес училището на Университета на Мичиган - по 23.7 часа. Тази цифра отсъди на последните признанието, че са най-усърдно трудещите се студенти по бизнес в Америка.

Една от причините тази училища да имат успех по много от критериите е, че те минават успешно първия тест за всяка студентска програма - привличат най-добрите ученици от гимназиите. Лесно е, когато хиляди се тълпят пред вратите ти. За учебната 2005 г. над 10 000 гимназисти от горните класове са кандидатствали за класираната на 4-то място програма на Масачузетския технологичен институт, но само 14% от тях са приети. За Wharton кандидатите са били 4200, но само 16% са били одобрени. Резултатът: и в двете училища резултатите от теста SAT са близо до 1500-те точки. Средният сбор за 2005 г. за всички, полагащи теста в САЩ, които са възнамерявали да следват бизнес програми, е бил 1006. Конкуренцията за каймака на нацията е ожесточена.

През 1998 г. Olin School of Business към Вашингтонския университет започна програма, която нарича "Уикенд под прожекторите", макар че лесно би могла да бъде наречена и трудна продажба. Студентите, които са били приети в Olin - както и в Wharton, Harvard, Duke и Yale, прекарват два дни в обиколки из университетския комплекс, като се срещат с преподаватели, седят в залите, присъстват на симулации на часове, дори се мотаят със студентите от Olin на едно типично съботно излизане. За колежа това е добре прекарано време. Близо 40% от перспективните кандидати, които са присъствали на събитието, в крайна сметка се присъединяват към редиците спрямо почти наполовина по-малко от тези, които не са. Както казва Гари Хочберг, асоцииран декан за. началната бизнес програма: "В края на танца искаме да кажат "да"."

Училищата, които стигнаха върха на класацията, са успели да постигнат почти невъзможното. В тях студентите са ангажирани с учебния процес, завършилите курсовете са високо ценени на пазара на труда и е създадена академична среда, благоприятстваща учението. Задачата е тежка, но все по-често тя ще бъде във възможностите на много училища, които използват класациите, за да подобрят академичните си предложения. Това е добра новина за училищата - както и за випуск 2007 г. и следващите.
    Луис Лавел, Businessweek


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.007206 .