Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Анализи и коментари arrow Кризата отвъд океана ще се отрази и на България – макар и в ограничен мащаб

Кризата отвъд океана ще се отрази и на България – макар и в ограничен мащаб

вторник, 23 септември 2008 / Прочетено 3872 пъти
Фондови брокери и банкери по целия свят осъзнаха ясно колко е тежко китайското проклятие „да живееш в интересни времена.” Внезапният колапс на три от петте най-големи глобални инвестиционни банки разтърси пазарите и породи криза, която според анализатори може да се сравни единствено с кошмара на 30-те години.

Трагедията на титаните

Lehman and Merrill Lynch – имена, които звучаха като колоси на стабилността, преминаха в историята за броени часове. Lehman Brothers потърсиха защита от кредиторите си, като обявиха банкрут по американските закони, а Merrill Lynch бяха закупени от Bank of America за 50 млрд. долара – сума, която доскоро би изглеждала абсурдно ниска за превземането на подобна институция. Bear Stearns изчезнаха от картата още през пролетта, когато Федералният резерв помогна на JPMorgan Chase да ги закупи, осигурявайки им кредитна линия от 29 млрд. долара. И нещо повече – оказа се, че щетите не спират до тук. Застрашен бе и глобалният застраховател AIG – компания с толкова мощно присъствие в толкова държави по света, че един евентуален неин колапс би се усетил практически от всяко домакинство от Азия до Европа, Америка и Австралия. Нищо чудно, че щатският федерален резерв впрегна сили да спаси гиганта и обяви, че ще му отпусне спешен фонд от 85 млрд. долара, в замяна на 79.9% от капитала на компанията. Според наложеният от регулаторите план, настоящето управление на компанията ще бъде подменено, а заемът ще бъде гарантиран от активите на застрахователя и се очаква той да бъде изплатен чрез продажба на дъщерни дружества. Представител на Федералния резерв, цитиран от световната финансова преса заяви, че крайният резултат най-вероятно ще е една контролирана ликвидация на AIG, въпреки че не се изключва и възможността пациентът да оцелее. Лихвата, определена по отпуснатите средства се равнява на тримесечния Libor плюс 850 базисни пункта – ниво, достатъчно високо, за да гарантира, че застрахователят ще направи всичко възможно да плати дълга си колкото се може по-скоро.

Минусите на глобализацията

Макар че в беда са изпаднали само няколко компании, техният труден за осъзнаване мащаб разтърси всяко кътче на света. Гуруто на финансите и бивш управител на Федералния резерв Алан Грийнспан коментира, че в целия си професионален живот не е бил свидетел на криза с подобни размери. Реакцията, както винаги в подобни ситуации, бе паническа, и никой не бе пощаден. Въпреки че сме сравнително изолирани от подобни катаклизми, цунамито не се размина на българския капиталов пазар, а Московската борса дори се видя принудена да прекрати сесията си, поради безпрецедентен крах на котировките.
На междубанковия паричен пазар, гласът за ресурси бе невиждан, въпреки значимите интервенции на централните банки. Овърнайт лихвите в лири стерлинги например удариха седем годишен рекорд от 6.79%. Европейската централна банка реагира като само за един ден вкара спешни фондове от 70 млрд. евро, а Английската банка инжектира по 5 млрд. лири от понеделник до четвъртък, с допълнителни 20 млрд. във вторник. Отвъд океана, Федералният резерв се намеси с 50 млрд. долара, а в Азия Японската банка – с 24 млрд. долара.
 
А сега накъде?
Въпреки интервенциите на пазара обаче, изглежда че общата позиция на централните банкери се изразява с тезата, че греховете се наказват. В подобна ситуация, анализаторите очакваха Федералния резерв да се опита да облекчи напрежението, като снижи лихвения процент. Те обаче се оказаха разочаровани. Въпреки че Бен Бернанке неведнъж е казвал, че е било грешка да не се предприеме подобна стъпка през 30-те години, когато подобна криза удари финансовия свят, днес той защитава тезата, че сериозната намеса на държавата би окуражила и бъдещото рисково поведение на играчите на пазара.
В същото време, Европейската централна банка и Английската банка изглеждат по-загрижени за инфлацията, отколкото от напрежението на финансовите пазари. Според последните данни на Евростат, поскъпването на потребителските стоки за август е било 3.8% - нищожно по-ниско от рекордните 4%, отчетени през юли, и значително над определената цел от две на сто. Във Великобритания, управителят на Английската банка Мервин Кинг обясни в писмо до премиера, че инфлацията в Обединеното кралство е 4.7%, и обяви твърдата позиция на институцията си, че икономиката трябва да отслабне значително, за да коригира индикатора в посока надолу.
Каквито и да са разликите в позициите за бъдещите мерки против кризата, анализаторите и специалисти като цяло са единодушни в едно – последиците ще са ясно видими с години. Невинната вяра, че балонът на имотния и фондов пазар може да продължат вечно и оптимистичното лекомислие при тегленето (и отпускането) на заеми остават само спомен, и да се надяваме, исторически урок.

Последиците за България

Разбира се, не за всички региони в света ефектът от падащото домино ще е еднакво силен и продължителен.
Изпълнителният директор на Истанбулската фондова борса Хюсеин Аркан заяви пред българската преса, че защитава тезата, че финансовата система трябва да преболедува кризата си без правителствена намеса. Според него, тя трябва да се изчисти от проблемните институции, преди да тръгне към подобрение. Той обаче подчерта, че пазарите, които са по-настрана от главните играчи в трагедията, ще се възстановят по-бързо. Нашият регион, който не беше изложен на рисковите ипотечни книжа и се отличава със сравнително силни фундаментални фактори, има основание да се надява, че ще оздравее по-бързо – в период от пет до шест месеца. Председателят на Комисията по финансов надзор Апостол Апостолов се съгласи, че оттеглянето на чуждестранните играчи ще се отрази на местния капиталов пазар, но отказа да се обвърже с прогнози за срока на очакваната криза. Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин също предвижда, че световният финансов срив няма да се усети в пълната си мощ в България, като според него средносрочните и краткосрочни перспективи пред капиталовия пазар в страната са добри.
Колкото и да се сринат фондовите индекси на родната борса обаче, късмет е, че българите, за разлика от американците, все още се отнасят със скептицизъм към инвестициите в ценни книжа, и държат спестяванията си предимно в депозити. Тази прозорливост ще се отплати – поне що се отнася до домакинствата, които са проявили същата добродетел и по отношение на кредитите.

Покачването на лихвите

Бившият заместник-министър на финансите Георги Кадиев посъветва потребителите, решили да теглят заем, да не предприемат тази крачка, освен ако нямат належаща нужда и ясна представа за какво ще използват парите. Този съвет за финансов здрав разум обаче не би трябвало да се следва единствено в периоди на криза – игнорирането му, както показаха световните събития, води до сериозни последствия.
Дори и българските домакинства да не се вслушат в него, банките, изправени пред затруднената ликвидност на световните пазари, определено ще променят отношението си към отпускането на заеми. Промяната обаче едва ли ще е драстична – известно покачване на лихвите и затягане на критериите се наблюдава още от пролетта, а делът на необслужваните кредити в българската банкова система поне засега остава завидно нисък.
Според банкери, цитирани в българската преса, лихвите ще нараснат допълнително с около 0.5 до 1 процентни пункта.
Последните данни на Българска народна банка сочат, че средната лихва на пазара за юли вече се е покачила спрямо септември миналата година с 0.7 процентни пункта, въпреки че има банки, при които повишението достига до над 1%. За същия период, средната лихва при потребителските кредити се е повишила с 1.67 процентни пункта, достигайки 11.15%. При фирмените заеми до един милион евро, нарастването е със 1.75 процентни пункта до 10.91%. Така че тенденцията за по-високи разходи върху заемния капитал е вече наложена на българския пазар, и, поне ако световната сцена не крие повече драматични изненади, едва ли можем да очакваме кризисни затруднения по обслужването на кредитите.
Въпреки всичко всеки, който смята да изтегли заем, е добре да се обърне към финансов консултант, или да потърси подробна информация на специализираните сайтове като www.bgwebcredit.com.

Макроикономически ефекти

Холистичната философия може и да е сравнително нова в медицината, но икономистите отдавна са наясно, че промяната на всеки фактор води до последствия дори в сфери, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Колапсът на две огромни инвестиционни банки отвъд океана води до някои косвени последствия, които може да накърнят представянето на българската икономика.
Най-очевидният ефект ще е затягането на кредитната политика, което банките, затруднени в достъпа си до свежи ресурси, ще се видят принудени да въведат. Това ще се отрази както на редовите граждани, така и на фирмите. В първия случай, може да се очаква известно охлаждане на вътрешното потребление, а във втория – по-нисък ръст на производството, поради по-високата цена на заемите. От друга страна обаче, по-ниската парична ликвидност вероятно ще доведе и до охлаждане на инфлацията. В последните анкети на Националния статистически институт мениджърите от различни сектори сочеха именно очакваното поскъпване на стоките като една от основните пречки пред развитие на бизнеса им. Повишените цени тревожеха и потребителите, които не бяха сигурни дали изпреварващият ръст на доходите ще се запази и за в бъдеще. Така че вътрешното потребление от една страна ще бъде спънато от затрудненото кредитиране, но от друга тази тенденция ще се компенсира от надеждата за спад на инфлацията.
По-еднозначна е опасността за високия дефицит по текущата сметка на България, която се дължи предимно на негативния търговски баланс. Сред регионите, които ще бъдат ударени най-сериозно от финансовата криза, ще са държавите от евро зоната, които са и основна дестинация за родния износ. Допълнително, оттеглянето на чуждестранните инвеститори, които ще търсят колкото се може по-сигурно убежище за вложенията си, също ще задълбочи проблема с дефицита по текущата сметка.
И не на последно място, може да се очаква поскъпване на имотите, макар и не във всички категории. Според брокери, търсенето на търговски и индустриални площи и луксозни жилища може и да не пострада. Както показаха и събитията в САЩ обаче, само наивните продължават да се надяват на безкрайна ескалацията във всички сфери на пазара. Курортните имоти, както и некачествените жилища, ще бъдат първите, които ще регистрират отлив на купувачи. Въпреки всички негативни последици от тази тенденция – очакват се например продължаващи фалити в строителството, това като цяло е благоприятна тенденция, защото ще предпази България от имотния балон и от криза, подобна на тази, на която, за късмет, ставаме свидетели от известно разстояние.
Източник: www.bgwebcredit.com


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.009055 .