Просто ли е да разбереш сложните лихви?

понеделник, 28 юли 2008 / Прочетено 3987 пъти
С разрастването на кредитния пазар в България, все повече специалисти започват да наблягат на необходимостта от финансова грамотност на потребителите. Освен че банките внимателно оценяват риска клиентът им да изпадне в ситуация, в която няма да успее да погаси задълженията си, самите домакинства и фирми би трябвало да обмислят всички фактори при решението си да изтеглят заем.
Макар че логиката на пръв поглед не е сложна, някои клаузи от банковите договори може да прозвучат неразбираемо на мнозина, което от своя страна да доведе до объркване. Най-разумното е да се посъветвате с кредитния инспектор, да разпитате не само за размера на лихвите, но и за големината на отделните вноски, и за дължимите такси. Правило номер едно е – не се притеснявайте да задавате въпроси, тъй като далеч не всеки разполага с необходимите финансови знания. Според изследване на Организацията за икономическо развитие, публикувано преди няколко години, въпреки че 67% от жителите на Австралия казват, че са наясно с идеята на сложната лихва, само 28 на сто са показали задълбочено разбиране. За Великобритания, докладът сочи, че потребителите не търсят активно финансова информация, а канадците казват, че да поискат съвет по темата им се струва по-стресиращо от посещение при зъболекар.
Какви са основните моменти, които може да заблудят невнимателния потребител?
Когато гледате реклами за кредити с ниски лихви, въпрос номер едно, който трябва да си зададете, е – за каква лихва точно става въпрос? Макар че на пръв поглед това може и да ви звучи дребнаво, и разликата да изглежда малка, това въобще не е така. Не случайно римското законодателство, наследено от много западни държави, е забранявало начисляването на сложни лихви – практика, която днес се прилага при повечето заеми.
Разликата е в това, че сложните лихви се начисляват не само върху главницата, а и върху платените до момента лихви. Така общата дължима сума се увеличава експоненциално, в зависимост от периода на заема, а резултатът може да е изненадващ.
Ако например дължите 10% върху кредит от 1000 лв. за една година, при начислена сложна лихва ще изплатите общо 1104,70 лв., срещу 1100 при простата. Какво се случва обаче, ако срокът за погасяване е 30 години? Тогава разликата вече става от 4000 лв. до близо 20 хиляди – значителна сума, за която си заслужава да бяхте задали няколко допълнителни въпроса.
При сложните лихви, малка разлика в лихвения процент също може да има огромно влияние.
Да вземем за пример смятаната за историческа грешка на американските индианци, които продали остров Манхатън на холандците за 60 гулдена през 1626 г. Ако бяха вложили парите в банка срещу лихва от 6%, през 2005 г., днес те щяха да разполагат със 100 млрд. евро, докато само половин процентен пункт отгоре щеше да им донесе седем пъти повече пари. В този случай, индианците щяха да имат 700 млрд. евро – повече, отколкото е оценката на всички имоти във всички пет квартала на Ню Йорк. С други думи, глупавата им на пръв поглед грешка щеше да се окаже хитър финансов ход.
Изчислението на сложните лихви въобще не е просто, но в Интернет има редица сайтове, които автоматично ще ви дадат отговора. Това обаче само по себе си също не е достатъчна информация, затова е най-добре да потърсите консултация и през специализирани портали като http://www.bgwebcredit.com.
Освен сложни и прости лихви, ако разтворите някое финансово издание или погледнете някои договори за кредит, ще видите и много други определения – основен лихвен процент, сложно звучащите термини ЛИБОР, ЕУРИБОР и СОФИБОР, ефективен лихвен процент, и др.
Различни са и начините за изплащане на заема, и затова е добре да помислите кой от тях ще е най-подходящ за конкретните ви възможности.
При погасяването на равни месечни, или анютетни вноски, всеки месец ще заплащате определена част от главницата, плюс лихва. При намаляващите вноски, в началото заплащате по-голям процент от дължимата главница, което води до по-ниски общи разходи по кредита. При раздвижения или сезонен погасителен план, клиентът може да се договори график за погасяване с по-големи вноски в „силните" месеци и по-ниски в „слабите" периоди.
Докато лихвата по някои кредити е фиксирана – тоест, предварително обявена и не се променя, в други случаи тя може да е обвързана с различни показатели. Най-често това е основният лихвен процент. Той се определя от Българска народна банка на базата на индекс, наречен ЛЕОНИА. Това е показател, изчислен като средната стойност на всички реално сключени сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт на междубанковия пазар в България. 

Основният лихвен процент е едно от основните оръжия на Централните банки при налагане на монетарната им политика. При по-висок лихвен процент, паричният ресурс става по-скъп, което от своя страна води до ограничаване на инфлацията.
В други случаи, конкретните лихви по даден кредит може да са обвързани с индексите ЛИБОР, ЕУРИБОР или СОФИБОР. Най-просто казано, тези показатели следят цената, на която трезорите разменят помежду си паричен ресурс на пазарите съответно в Лондон, евро-зоната, и в България.
Това, което в крайна сметка е може би най-важният показател, е ефективният лихвен процент. Той ще ви насочи колко точно ще ви струва кредита, тъй като при него се вземат предвид не само лихвите за съответния срок, но и всички такси, комисиони, застраховки и други разходи, които може да имате, свързани с обслужването на заема.
Тъй като светът на банковите и финансови термини изглежда необятен и често може да обърка потребителите, най-важното, което трябва да запомните е – не взимайте решение за теглене на кредит само по обявения лихвен процент, без да си изясните какво точно означава цитираната цифра, и колко скъпо ще ви излезе всъщност обслужването на задължението. За повече информация, може да говорите с кредитния инспектор или консултант или да посетите специализираните портали като http://www.bgwebcredit.com.
     Източник: www.bgwebcredit.com


Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.007553 .