Новини до 3 септември 2009 г. arrow Новини до 3 септември 2009 г. arrow Анализи и коментари arrow Какво представлява търговията със заемни средства? Маржин акаунт. Къси продажби...

Какво представлява търговията със заемни средства? Маржин акаунт. Къси продажби...

понеделник, 21 април 2008 / Прочетено 5217 пъти
Представата у повечето хора за една успешна инвестиция на капиталовият пазар, се свързва с влагането на  средства днес в даден актив (ценни книжа), с цел получаване на норма на възвръщаемост (Пари - Стока - П’). Също е всеизвестен факт, че влагането на заемни средства, усилва ефекта на инвестицията (лостов ефект).


Този ефект е особено силно застъпен в развитите пазарни икономики.  В течение на столетие капиталовите пазари на развитите страни са се усъвършенствали и привличали участници, докато достигнат нивото от края на 90-те, когато високата ликвидност и добре изградената инфраструктура (информационно обезпечаване, клиринг и сетълмент) станат достъпни и за най-малките инвеститори. В днешни дни са достатъчни няколко лесни и преди всичко евтини стъпки, за да може един инвеститор да бъде участник на световните борси. Един от начините за участие е чрез т.н. маржин акаунт. В общи линии маржин акаунтът позволява  чрез внасянето на определени средства (депозит) да се използват в заем паричните ресурси на големите банки, с цел реализиране на по-висока възвръщаемост (гореспоменатият лостов ефект върху инвестицията). По-долу ще разгледаме пример за двете инвестиции, както и техните предимства и недостатъци.

Пример:
Инвеститор желае да си закупи акции на чуждестранна фондова борса. Но разполага само с 5000 $. Акцията струва в момента 10$.

Купува с налични средства: 500*10 = 5000$ днес с очакване за поскъпване до 11$ след 30 дни
Транзакционни разходи: 15$
Продава: 500*11 = 5500$
Транзакционни разходи: 15$
Резултат: 470$ печалба; 470/5000 = 9.4%

Инвестиция със заемни средства чрез:
Маржин акаунт
съотношение  10% собствени/заемни 90%, като 5000$ или част от тях са депозит.
Купува 2500*10$ = 25 000 $, като от тях 2500 са собствени, а 22 500 чужди.Останалата част от петте хиляди са свободни средства за друго инвестиране.
Радходи: 50$ комисион; за 30 дни лихвата е 8% годишно или 140$
Продава след 30 дни 2500$*11= 27 500$
Печалба: 2260 след приспадане на лихва и комисионни.
Възвръщаемост : 2260/2500 = 90%

Кредитиране от банка: възвращаемостта може да е същата , но при маржин акаунта цената на заемните средства е по-ниска (лихвата представлява междубанков лихвен процент + надбавка от около 3%) . При заем директно от банка се дължи лихва с натрупване (сложна лихва) , като се изплаща и част от главницата, докато при маржин средствата лихвата е проста.

Плюсовете на заемните средства, като лостов ефект са очевидни. Естествено и при двете инвестиции има риск от това цената да се понижи.  Ако цената на акцията например падне на 9$, то инвестиралият собствени средства ще  отчете по-малка загуба от инвестиралия със заемни средства, като може да се достигне и до недостиг на средства. Този риск не бива да се пренебрегва. Но защо тогава от началото на 90-те години подобен тип инвестиране става все по разпространен. Отговорът може да е само един: гъвкавост.  Да земащият инвеститор се излага на по-голям риск - да плаща лихва и разходите му са по-високи, но за разлика от инвестиралия собствените си средства, разполагащият с маржин акаунт може винаги да смени посоката на вложенията си.
Или иначе казано да играе винаги по посоката на пазара. Ако очакванията му са били акцията да поскъпне до 11$, но от момента на покупката курса се покачва до 10.20$, и след това започне да пада, инвестиралият със заемни средства в буквален смисъл (с един клик) може да заложи на понижаваща се цена, като продаде „на късо”  без да притежава ценните книжа и ги купи на по-късен етап на по-ниска цена. Така той може да се  възползва и от  негативната посока, и от позитивната посока. А с натрупването на опит, ще може да се възползва и от вътредневните колебания в цената на една акция или финансов инструмент. Докато инвестиращият собствени средства ще може само да заложи и да изчака удобен момент за капитализация.
Тук е и основната разлика между двата типа инвеститори. Тези инвестиращи  собствени средства са с по-дълъг хоризонт на инвестицията, докато заемащите са с много по-кратък. Първите са изложени на инфлационен натиск, докато при вторите инфлацията намалява стойността на кредита. 
При първите не се налага ежедневно следене на пазара, докато при вторите това е задължително.
Има ли подобни възможности българският капиталов пазар?
Първо трябва да се спомене че българският капиталов пазар е в ранна фаза на развитие. Рискът е много по-голям, доходността също, а ликвидността е пренебрежимо малка. Тя е толкова малка , защото съответсва на развитието ни като пазарна икономика. И все пак приемането ни за членове на ЕС, през  2007 година доведе до естествен прилив на чужди средства (необвързвани политически) , капитали целящи единствено засега бърза възвръщаемост. Благоприятната конюнктюра доведе активните дребни инвеститори до прибягването на заемни средства от банките чрез инструмент наречен „репо” сделка. Чрез този инструмент, срещу обезпечение на вече закупени ценни книжа, банката отпуска средства за допълнително инвестиране на фондовата борса. Например ако имате 1000 акции и текущата им цена е 14 лева за акция, то банката отпуска средства за 1000 акции но на цена 10 лева/акция. След известен период от време, инвеститорът ги изкупува обратно на 11.7 лева примерно. Обикновено лихвеният процент е между 10-14%, като лихвата подобно на маржин акаунта също е без натрупване. Бурното развитие на този тип финансиране „усили” допълнително нарасналото търсене на родните акции, през последните две години. Резултатът от този бум е достигането на рекордни стойности на основният измерител на БФБ -  SOFIX. През  октомври 2007 индексът достигна стойности от 1955 пункта.   

somoni-04-1.jpg

 

 

 

Както споменахме по-горе обаче, заемните средства носят значително по-висок риск, като за разлика от развитите капиталови пазари, на българския не може да се залага „на късо”, въпреки че има изградена нормативна база за тази цел. Причината е в недостатъчната зрялост на капиталовият ни пазар. Ефективна търговия в по-големи размери  съществува от 2000 година насам. Ликвидността и  изобщо дълбочината на пазара са на значително по-ниско ниво.Информационната и технологична инфраструктура също са в процес на развитие. В същото време наличието на чужди капитали  ни прави част от световният пазар, пазар който в днешни дни реагира светкавично на смяната на конюнктюрата. Ето затова след обявяването на ипотечната криза в САЩ и последвалото бързо оттегляне на чуждите капитали предимно от високо рисковите места, доведе промяна на тренда на капиталовият ни пазар. Разликата обаче от други неблагоприятни събития случвали се по-рано, наличието на заемни средства значително „усили” ефекта, което доведе до срив през последните месеци. Понижаващите се цени достигнаха нивата на които банките са отпуснали средства, което означава че заемателят не може да възвърне от продажбата на допълнително закупените акции, което води или до нов заем или до продажба от страна на финансиращата страна на обезпечението (акциите). При падащ  пазар обаче изсипването на допълнителни количества води акции води до още  по-силно поевтиняване.

somoni-04-2.jpg
 

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на акции

Пламен Йорданов – инвестиционен консултант „Сомони Файненшъл Брокеридж” ООД
Александър Топкаров – брокер на ценни книжа „Сомони Файненшъл Брокеридж” ООД

  Стара Загора, бул Цар Симеон Велики 112, ет. 2 оф. 2.
Тел. 042/ 254197; 648699
e-mail: www.somonigroup.com
София, бул. Христо Ботев 2, ет. 1 оф. 2
e-mail: somoni_sf@somonifb.com




Икономически портал на регион Стара Загора
 
< Предишен   Следващ >

Търговско-промишлена палата - Стара Загора   |  (c) 2000 - 2014,  www.chambersz.com - CCI - Stara Zagora / GNU GPL and GNU FDL  Поддържка: ilko gruev | стара загора |

0.005773 .